Белами не можеше да слуша повече тези глупости.
— Защо не оставиш урока по история за по-късно и не ми кажеш къде е сестра ми?
— Не знам нищо за нея — отвърна Саша. — Съжалявам.
— Виж, не сме идиоти. — Белами забеляза, че Кларк го изгледа предупредително, но той не ѝ обърна внимание. — Вие убихте Ашър и отвлякохте сестра ми. По-добре започвай да говориш, веднага.
— Белами, остави я да довърши — намеси се Уелс. Звучеше все повече и повече като канцлера, за което нямаше никакво право. Младежът се обърна към Саша: — Просто ни кажи какво се случи — продължи с по-любезен тон той.
Земнородната погледна към Кларк, която ѝ кимна окуражително.
— Друга група колонисти кацна на Земята преди малко повече от година. Членовете ѝ изгубиха по-голямата част от провизиите си при катастрофата. Ние ги приютихме.
— Колко души бяха? — попита Греъм и изгледа Саша подозрително.
— Десет. Макар само седем да преживяха кацането.
— Колко от тях простреляхте във врата? — добави под мустак Греъм, но достатъчно силно, за да могат да го чуят и останалите.
Саша потръпна, но продължи:
— В началото всичко беше наред, макар да бе странно да виждаме нови хора сред нас. Всички се познавахме до болка и това беше първият път, в който срещахме външни. Направихме каквото можахме, за да се чувстват добре сред нас. — Лицето ѝ помръкна, а тонът ѝ охладня. — Те не се отнесоха със същото уважение, затова се наложи да ги прогоним.
Нещо в гласа ѝ възпламени гнева на Белами.
— Какво, по дяволите, означава това? — излая той. Беше му писнало от това момиче и от неясните ѝ отговори. — Къде са те?
Земнородната си пое дълбоко въздух.
— Мъртви са.
— Мъртви? — повтори Уелс, за момент изгубил самообладание, а около него се надигна гълчава. — Всички ли?
Саша кимна.
Убийци, помисли си Белами. Земнородните бяха ненормални убийци. Простреляха Ашър без предупреждение. Потръпна, когато потисканата от дни мисъл изскочи на повърхността: Ами ако Октавия вече беше мъртва? Стисна юмруци и ноктите му се забиха в дланите. Ако не си върнеше сестрата обратно, щеше да накара всеки един от тях да си плати. С цената на живота си.
— Значи просто ги убихте? — попита Греъм. — Но това не ви беше достатъчно, затова решихте да убиете и Ашър?
— Не, не се случи така. Ние…
Момчето не я остави да довърши и се обърна към Уелс със самодоволна усмивка:
— Не е прекалено късно да я убием.
— Защо просто не я изслушате? — извика ядосана Кларк. — Тя каза, че не те са убили Ашър!
— Тогава кой го е сторил? — настоя Белами. Положи огромни усилия да не изкрещи въпроса си към Кларк. Защо, по дяволите, беше взела страната на земнородната?
— Никой от нас не предполагаше, че друга група ще кацне на Земята. Но тогава се появихте вие. — Саша погледна към Кларк, а после и към Уелс, все едно идеята да дойдат на тази проклета планета беше тяхна. — Спорихме много и се карахме, докато една група не се отдели от нас. Те са онези, които убиха приятеля ви. — Момичето стисна устни и се обърна към Белами: — Предполагам, че те са хората, отвлекли сестра ти.
— Къде се намират? — предизвика я младежът.
— Ще ми се да знаех. Никой от нас не ги е виждал, откакто ни напуснаха. Вие сте последните, които са ги срещали. Останалите от нас не одобряват онова, което вършат.
— Защо да ти вярваме? — попита Греъм с характерната за него самодоволна усмивка. Сред тълпата се надигна одобрителен хор. — Има начини да разберем дали казваш истината.
— Млъкни, Греъм — сопна му се Уелс и застана между него и момичето. — Кларк, отведи Саша обратно в болничната колиба и я дръж под око, докато решим какво да правим с нея.
— Аз знам какво — намеси се Белами. Кръвта му беше започнала да кипи от яд и безсилие. — Трябва да се въоръжим и да тръгнем след копелетата, които отвлякоха Октавия.
— Недейте! — каза Саша с треперещ глас. — Те ще ви убият. Много повече са от вас.
— Тогава ще те вземем, за да изравним резултата. — Греъм мина покрай Уелс и сграбчи земнородната за ръката.
— Пусни я! — нареди му Кларк, но Саша не се нуждаеше от помощ. С едно отмерено движение стовари коляното си в стомаха на момчето, освободи се от хватката му и изви ръката му зад гърба.
— Не ме докосвай — изскимтя Греъм. Момичето го пусна и го изблъска напред, след което залитна няколко крачки назад, все едно това действие беше изпило всичките ѝ налични сили.
— Добре ли си? — попита я Кларк и я хвана за лакътя. Краката на земнородната трепереха.