За един дълъг момент момичето впи поглед в него, след което, за голяма изненада на Уелс, се разсмя и плъзна крак по клона.
— Май е по-добре да се разкарам от това, докато не си решил да го палнеш. — Саша увисна във въздуха, пусна се от дървото и тупна грациозно на земята. — Хайде — повика го тя. — Набрахме достатъчно царевица. Да не те е страх да скочиш?
Уелс поклати глава. Нямаше никакво значение, че не знаеше как да слезе от дървото. За пръв път, откакто бяха кацнали на Земята, не се страхуваше от нищо.
Глава 12
Глас
— Не можеш да го направиш — каза Люк и наруши тишината в малката ремонтна стая. Намираха се във вече изоставения пункт на пазачите, където се съхраняваха костюмите, които Люк и колегите му инженери използваха за своите разходки в Космоса. — Планът ти е повече от опасен — самоубийствен е. Ако някой ще излиза навън, това ще съм аз. Трениран съм за такава работа.
Глас постави ръката си върху неговата и се изненада, когато почувства, че той трепери.
— Не — отвърна тя, като го погледна в очите за пръв път, откакто му разкри плана си. — Ще е истинска лудост да рискуваш живота си, защото в момента, в който проникнеш във „Феникс“, ще бъдеш застрелян.
— Едва ли ще има пазачи, които да ме чакат във въздушния шлюз. Съмнявам се да вярват, че някой ще е толкова луд, че да опита да влезе от външната страна на кораба — обясни Люк. Излизанията в Космоса се осъществяваха единствено от него и неговия специално обучен екип, и то само в крайно належащи случаи. Следеше се всеки един показател, нивото на кислорода и налягането, наблюдаваше се за летящи отломки и се осигуряваше помощ при евентуални повреди в оборудването. Глас се опитваше да не мисли за това, че ще излезе навън без никой от тези елементи.
— Отварянето на въздушния шлюз ще задейства алармите. Може да ме арестуват, но няма да ме застрелят — обясни момичето.
— Глас. — Гласът на Люк беше пресипнал. — Не мога да те оставя да го направиш.
— Не го правя само заради нас. — Момичето го погледна и се насили да остане спокойно. — Когато затвори пешеходния мост, „Феникс“ остави „Уолдън“ и „Аркадия“ да умрат. Не мога да позволя невинни хора да страдат, не и ако мога да им помогна с нещо. Трябва да отворя моста.
Люк въздъхна и затвори очи.
— Добре — съгласи се той и си пое дълбока глътка въздух. — Тогава да се захващаме за работа. — Младежът започна методично да посочва към оборудването и да обяснява как работи всичко — костюмите, скобите, жицата, която щеше да я свързва с кораба. Тонът му беше спокоен и делови, все едно обучаваше нов пазач, а не единственото момиче в цялата вселена, което обичаше.
Люк поведе Глас до голямото стъкло и посочи през него към ръкохватките, които се виждаха по цялата дължина на кораба.
— Въздушният шлюз на „Феникс“ може да се отвори от външната страна — просто развърти голямото колело. Това ще ти позволи да влезеш във въздушната камера. Озовеш ли се вътре, ще отида на моста и ще те чакам там.
— Значи имаме среща — констатира Глас и се усмихна.
Люк извади един от термалните гащеризони и го подаде на приятелката си.
— Съжалявам — извини се той, — но този е най-малкият. — Очевидно беше направен за някой доста по-едър, но трябваше да свърши работа.
Глас набързо съблече блузата и панталоните си и потрепери, когато студът накара кожата ѝ да настръхне. Докато се мъчеше с термалния гащеризон, забеляза, че Люк се е вторачил в нея с такава настоятелност, каквато за първи път виждаше у него — все едно се опитваше да запомни всяка една извивка на тялото ѝ и да я запази в паметта си.
— Целият е намачкан — обади се Люк с плътен глас. — Няма да сработи, ако не е плътно по кожата ти. Ето така. — Глас стоеше напълно неподвижна, докато момчето оправяше плата по тялото ѝ и изглаждаше всички гънки, а пръстите му пътуваха сръчно покрай раменете ѝ, надолу по гърба ѝ, по бедрата ѝ. Момичето потрепери. Всеки път когато ръцете му се плъзваха по нова част от тялото ѝ, тя чувстваше, че губи частица от него. Ами ако я докосваше за последен път?
Люк отстъпи назад. Беше готов с гащеризона и посегна за скафандъра, като провери някои от частите му, преди да ѝ го даде.
Никой от двама им не промълви и дума, докато Люк ѝ помагаше да навлече долната част на костюма и го пристегна здраво в кръста. Нареди ѝ да си вдигне ръцете и нахлузи горната част през главата ѝ. С пребледняла физиономия закрепи двете части една за друга. Чу се изщракване и Глас въздъхна.