Белами вървеше на няколко метра пред нея. Беше тих, също както по време на ловните си експедиции. Само че този път момчето не преследваше заек, нито пък дебнеше елен. Търсеше сестра си.
Почти цял ден мина, откакто за последно видяха следи, и неизречените опасения, напиращи в гърдите на Кларк, искаха да излязат на бял свят.
Бяха изгубили дирята на Октавия.
Белами спря на върха на хълма, същото стори и момичето. Стояха на ръба на един хребет. Само на няколко метра от тях земята се накланяше остро към проблясващ водоем. Луната над него беше голяма и ясна, а другата долу, която се отразяваше в повърхността му, потрепваше мързеливо.
— Красиво е — заяви Белами, без да поглежда момичето, в гласа му се усещаше безпокойство.
Кларк постави ръката си върху неговата. Той трепна, но не я отдръпна.
— Сигурна съм, че и Октавия е смятала така — предположи тя. — Искаш ли да слезем долу и да проверим за някакви следи… — Кларк замлъкна. Сестрата на Белами не беше тръгнала на импровизирана разходка из гората. Никой от двама им не желаеше да го изрече на глас, но внезапното изчезване на Октавия и следите от влачене подсказваха, че тя е била отвлечена.
Но от кого? Кларк отново се сети за ябълковите дървета и потрепери.
Белами направи няколко крачки напред.
— От тук не ми изглежда толкова стръмно — заяви той и протегна ръка към момичето. — Ела.
Двамата мълчаливо се заспускаха надолу по склона. Кларк се подхлъзна на един кален участък, Белами стегна хватката си около ръката ѝ и ѝ помогна да възстанови равновесието си. Веднага след като стигнаха долу, младежът я пусна и забърза към водата, за да провери за пресни следи по брега.
Кларк стоеше и се взираше в езерото, изумлението ѝ надвиваше умората в крайниците. Повърхността на водоема беше като от стъкло, а отражението на Луната приличаше на едно от камъчетата в прозрачна кутийка, които често виждаше на Пункта за обмяна.
Когато Белами се обърна към нея, изражението му беше изморено, дори пораженческо.
— Трябва да си починем — заяви той. — Няма смисъл да се скитаме в мрака без следа.
Кларк кимна, остави раницата си да се свлече на земята и протегна ръцете си към небето. Беше изморена и потна, а върху кожата ѝ имаше няколкодневен слой прах, който отчаяно желаеше да отмие от себе си.
Момичето тръгна бавно към езерото, клекна на ръба му и плъзна пръстите си по гладката повърхност. Когато дойдоха на Земята, Кларк държеше всичката вода, която ползваха за пиене и за миене, да бъде пречиствана, защото се страхуваше дали в нея няма радиоактивна бактерия. Така или иначе, йодните капки бяха на привършване, а и след като беше станала свидетел как огънят погълна най-добрата ѝ приятелка, докато бившето ѝ гадже я държеше и не ѝ позволяваше да ѝ помогне, едно езеро бе най-малкият ѝ проблем.
Кларк издиша дълбоко и затвори очи, оставяйки напрежението да се разтвори в нощта, заедно с дъха ѝ.
Изправи се на крака и се обърна към Белами. Момчето стоеше напълно неподвижно и се взираше неотменно в езерото, което накара Кларк да потръпне. Първата ѝ мисъл беше да се отдръпне и да го остави на спокойствие. След това ѝ хрумна нещо друго и на лицето ѝ заигра палава усмивка.
Момичето захвърли мълчаливо напоената с пот риза, изрита ботушите си настрана и събу прашните си панталони. Завъртя се на пета, за да види изражението на Белами, който се беше вторачил в облеченото ѝ единствено със сутиен и бельо тяло.
Водата беше по-студена, отколкото очакваше, и кожата ѝ настръхна, макар да не бе сигурна дали причината беше нощният хлад, или очите на момчето, втренчени в нея.
Кларк нагази навътре и изскимтяваше всеки път, щом пръските намокреха раменете ѝ. Водата в Колонията беше прекалено оскъдна, за да се използва за къпане, така че това бе първият път, в който момичето потапяше цялото си тяло. Отлепи крака от тинестото дъно и се опита да плува — почувства се едновременно изпълнена с енергия и уязвима. За момент забрави, че огънят отне живота на най-добрата ѝ приятелка. Забрави, че тя и Белами бяха изгубили дирята на Октавия. Забрави, че импровизираният ѝ бански костюм ще прозира, когато излезе от водата.
— Май радиацията най-накрая ти размъти мозъка.