Хванах я да ни шпионира, напомни си той, докато наблюдаваше как група момичета дразнеха едно момче от „Уолдън“, като си подхвърляха царевичен кочан. Уелс възнамеряваше да им се скара — Саша ги предупреди да не оставят остатъците от храната на открито, тъй като имаше риск да привлекат някои животни, — но реши да си замълчи. Щеше да му е много по-лесно да отмъкне малко храна за момичето, ако не правеше сцени.
Синът на канцлера предпазливо измъкна няколко кочана от жаравата, разпъна тениската си, за да може да ги пренесе, без да си изгори ръцете, и се насочи към болничната колиба.
— Хей — прошепна той и се приближи тихомълком до леглото ѝ. — Донесох ти нещо за ядене. — Подаде ѝ едната царевица, която беше изстинала достатъчно, за да може да се държи в ръце, а останалите постави до Моли, Феликс и Тамзин, за да могат да хапнат нещо, когато се събудят. Ставаше все по-трудно да се намерят доброволци, които да носят храна и вода на болните. Слуховете за болестта им се разнесоха бързо и никой освен Кларк, Уелс, Белами, Прия и Ерик не припарваше до колибата.
— Благодаря ти — каза Саша и преди да отхапе от плода, хвърли предпазлив поглед към вратата.
— Как е? — попита момчето и седна на ръба на леглото ѝ. — Нали е по-вкусна от протеиновата паста?
Земнородната се усмихна.
— Да, определено е по-добра. Макар все още да е прекалено безвкусна. Защо не я овкусихте с пиперени листа, както ви казах?
— Прецених, че царевицата е достатъчно подозрителна. Ако бях разкрил и някои готварски тайни, това щеше да създаде повече главоболия, отколкото ползи.
Очакваше Саша да се пошегува с него за кулинарните му способности, но вместо това лицето ѝ стана по-сериозно.
— Те въобще не ми вярват, нали? — Уелс усети тревогата в гласа ѝ. Момичето се намести на леглото. — Какво да сторя, за да ви убедя, че нямам нищо общо с нападенията?
— Трябва им повече време — обясни Уелс, макар самият той да не беше сигурен дали ѝ вярва. Виждаше, че Саша е разумна и мила, но това въобще не означаваше, че нейните хора — и баща ѝ — не са способни да проявят насилие. Ако Колонията беше под заплаха от някой враг, собственият му баща нямаше да се подвоуми да го нападне.
Вратата се отвори и Кендъл влезе вътре. Младежът скочи на крака, когато момичето се вторачи в тях с непроницаем поглед.
— Съжалявам, че ви прекъсвам — започна тя, като хвърли поглед на Уелс и Саша, — но ми се искаше да подремна малко. Не успях да спя много снощи.
— Заповядай — отвърна синът на канцлера и посочи към празните легла. — Има достатъчно място. — Очевидно Кендъл не се страхуваше, че ще се зарази с мистериозната болест.
— Не, всичко е наред. Ще проверя и другите колиби. — Момичето удостои Уелс с поредния продължителен поглед, обърна се и напусна помещението.
— Виждаш ли? Дори не искат да са в една стая с мен. Всички ме смятат за убийца.
Синът на канцлера хвърли поглед към Тамзин, чийто бинтован крак беше ясно предупреждение, че трябва да се пазят от земнородните. Какво оставаше пък за гроба в импровизираното им гробище? Докато Саша не докажеше, че наистина има група отцепници от нейните хора, с която тя нямаше нищо общо, Стоте щяха да я приемат за заплаха.
— Искаш ли да се поразходим? — неочаквано я попита Уелс. — Глупаво е да стоиш затворена тук по цял ден.
Саша го изгледа за един дълъг миг, след което вдигна завързаните си ръце.
— Съгласна съм. Но без повече белезници. Знаеш, че няма да избягам.
Синът на канцлера развърза земнородната и отиде да провери как е Моли, докато тя оправяше кожените си дрехи.
— Хей — прошепна на детето Уелс и клекна до леглото му. — Как се чувстваш? — Момичето измърмори нещо, но не отвори очи. — Моли? — Момчето въздъхна, дръпна одеялото над раменете ѝ и прибра кичур мокра коса зад ухото ѝ. — Скоро ще се върна — обеща ѝ той.
Преди да излязат, младежът надникна към поляната. По-голямата част от Стоте все още бяха около огъня или поставяха последните щрихи на покрива на колибата. Ако побързаха, щяха да се измъкнат незабелязани със Саша. Уелс реши да не се замисля над факта, че за втори път днес вършеше нещо потайно, без да го сподели с останалите членове на групата. Обърна се, направи знак на земнородната и двамата се втурнаха към редицата с дървета.