Не довърши изречението, но и нямаше нужда да го прави. Младежът не отвърна веднага, целуна я по челото, после по носа, по нежните ѝ розови устни.
— Да — отговори най-накрая той. От изчервеното лице на Кларк можеше да разбере, че тя не е, което го учуди, като се имаше предвид връзката ѝ с Уелс. — Но само с едно момиче — добави Белами. — Момиче, за което наистина ме е било грижа.
Искаше да каже още неща, но гласът му го предаде. Всичките му спомени за Лили бяха обгърнати от болка, а единственото, за което искаше да мисли сега, беше красивото момиче до него — създание, което никога, при никакви обстоятелства нямаше да изостави.
— Сериозно? Взела си всичките? — попита Белами едновременно изненадан и много впечатлен. Намираха се на аварийното стълбище зад детския дом — технически вечерният час отдавна беше минал, но никой не следеше по-големите деца, така че на него и Лили им беше лесно да се срещат тук.
Момичето вдигна подноса с кексчета, който открадна от центъра за разпределение. Бяха приготвени за някаква Партньорска церемония на „Феникс“, но сега щяха да завършат безславно в стомасите на двете деца.
Белами се ухили.
— Май наистина ти влияя зле, а?
— Моля ти се. Не се възгордявай толкова. — Лили лапна едно от ябълковите кексчета, взе друго ванилово — те бяха любимите на Белами — и му го подаде. — То си е заложено в мен.
Момичето повдигна веждата си по толкова очарователен начин, че в момчето се надигна внезапно, безумно желание да я целуне. Но нямаше да го стори. Беше целувал момичета преди и знаеше до какво води това: превръщаха се в замаяни девойки, които не преставаха да се кикотят и постоянно искаха да го държат за ръката. Пък и Лили беше най-добрата му приятелка. Една евентуална целувка щеше да е грешка.
— Запази го за Октавия — каза момичето и му даде едно кексче, украсено с венериански плодове.
Белами внимателно постави сладкиша на стъпалото до себе си и се върна към яденето на своя. Знаеше от личен опит, че винаги е добре да се отървеш от крадената стока възможно най-скоро.
Лили се засмя и Белами се обърна към нея ухилен.
— Какво? — попита той и избърса устата си с опакото на ръката. — Да не си посмяла да критикуваш маниерите ми на масата. Все пак наблизо няма такава.
— Всъщност съм любопитна — започна момичето с изкуствена сериозност — как успя да се омацаш с толкова много сладкиш по лицето? — Младежът се направи, че ще я удари, и Лили се засмя. — Не мисля, че ще успея да се изцапам толкова много, дори и да се опитам.
— Предизвикателството е прието. — Белами се пресегна, обра глазурата на едно от кексчетата и я размаза по брадичката и устата на приятелката си. Тя изпищя и го избута, но въпреки това момчето успя да атакува отново и изцапа връхчето на носа ѝ.
— Белами! — оплака се Лили. — Знаеш ли колко много щяхме да изкараме, ако го бяхме продали?
Младежът окичи лицето си със самодоволна усмивка. Не можеше да приеме някой покрит с глазура на сериозно.
— О, повярвай ми, гледката си струва загубите.
Изражението на Лили се промени, но Белами не можеше да разчете новото.
— Така ли? — попита тихо момичето. Младежът затвори очи и се подготви да бъде омацан целият в глазура… но вместо това усети устните на приятелката си върху своите. За миг застина от изненада, но бързо отвърна на целувката ѝ. Тя беше нежна и сладка.
Когато Лили най-накрая се отдръпна, той я погледна в очите — опитваше се да си обясни какво се беше случило току-що.
— Оу — възкликна Лили. — Май забравих нещо.
— Какво? — попита неловко Белами. Знаеше, че е лоша идея да се целува с най-добрата си приятелка, не трябваше да…
— Пропуснах едно място — промълви момичето, дръпна го към себе си и отново го целуна.
Кларк се изправи в седнало положение толкова бързо, че главата ѝ се удари в брадичката на Белами.
— Ох — оплака се той и я прегърна през раменете. — Всичко е наред, Кларк. Няма да правим нищо сега. — Започна да разтрива гърба ѝ с въртеливи движения. Усещаше студената ѝ кожа през тънката тениска.
— Не е заради това — отвърна бързо момичето. — Просто аз… трябва да ти кажа нещо.
Белами хвана ръката ѝ и сплете пръсти с нейните.
— Можеш да ми кажеш абсолютно всичко — увери я той.
Кларк отдръпна ръката си, сви колене до гърдите си и ги прегърна здраво.