— Наистина не знам как да ти кажа точно това — започна Кларк, като говореше по-скоро на себе си, отколкото на него. Впери поглед напред. Не желаеше — или по-скоро не можеше — да го погледне в очите. — Споделяла съм го само на един човек досега и нещата не завършиха добре.
Белами инстинктивно разбра, че говори за Уелс.
— Всичко е наред. — Младежът се протегна и я прегърна през раменете. — Каквото и да е, ще се справим заедно.
Най-накрая Кларк се обърна и го погледна, но лицето ѝ беше посърнало.
— На твое място не бих давала подобно обещание. — Тя въздъхна и останала без дъх, заговори на пресекулки.
В началото Белами си помисли, че историята на Кларк за експериментите е някаква лоша шега. Не можеше да повярва на онова, което тя му разказа — как нейните родители са изследвали радиацията, как са били принудени от вицеканцлера да правят опити върху нерегистрирани деца. Само един поглед към очите на момичето обаче му беше достатъчен, за да разбере, че всичко е истина.
— Това е чудовищно — отврати се младежът. Надяваше се, че Кларк ще каже нещо, което да я оправдае, да обясни защо му разказва всичко, случило се тогава, точно сега. Изведнъж му хрумна една мисъл, която накара кръвта му да изстине. — Октавия не беше регистрирана — промълви бавно той. — Тя ли беше следващата жертва в малкия ви експеримент? — Момчето потрепери от отвращение, като си представи сестра си, заключена в тайна лаборатория, където никой нямаше да чуе писъците ѝ, където никой нямаше да знае, че тя загива бавно.
— Не знам — отвърна Кларк. — Нямам представа как са избирали децата. Но беше ужасно. Мразех се всеки ден.
— Тогава защо не ги спря? Защо родителите ти са убивали невинни деца? Колко зли трябва да са били, за да сторят подобно нещо?
— Не бяха зли. Нямаха избор!
Момичето беше на път да заплаче, но Белами не се впечатли.
— Разбира се, че са имали — излая той. — Аз направих своя избор, като се врекох, че ще сторя всичко, за да предпазя Октавия. Ти си направила твоя, като си стояла настрана и си наблюдавала как група деца умират.
— Невинаги съм бездействала. — Кларк затвори очи. — Не и с Лили.
На Белами му отне известно време, докато осъзнае какво му говори тя.
— Лили? Ето откъде си я познавала. Тя е била един от вашите… субекти? — Момичето кимна и потрепери, когато Белами се развика: — Значи не е умряла от някаква мистериозна болест. Умряла е, защото твоите родители убийци са си правели експерименти с нея. — Лили. Единственият човек на кораба, когото го беше грижа за него, освен Октавия. Единственият човек, когото някога беше обичал.
Момчето млъкна за момент, за да даде шанс на думите на Кларк да улегнат в главата му.
— Какво имаше предвид, като каза, че невинаги си бездействала? — Кларк продължи да мълчи, затова той настоя: — Помогна ѝ да избяга ли? Жива ли е все още?
— Тя беше моя приятелка, Белами. — Сълзите се стичаха по бузите ѝ, но младежът не им обърна внимание. — Тя ме научи как да говоря с момчета и ме караше да си пускам косата веднъж седмично. Носех ѝ книги, а тя ги четеше с всички онези забавни гласове, докато не се разболя толкова много, че се наложи аз да ѝ чета. И тогава, когато ме помоли да ѝ помогна, го сторих, налагаше се, тя не ми остави избор…
— Как си ѝ помогнала? — попита Белами, тонът му беше тих и застрашителен.
— Аз… Тя ме умоляваше да накарам болката ѝ да изчезне. Поиска от мен… — Кларк подсмръкна и избърса носа си с опакото на ръката. Гласът ѝ беше пресипнал. — Да ѝ помогна да умре.
— Лъжеш — излая младежът и изведнъж му се догади. Преди час нямаше представа, че приятелката му е способна на подобно нещо — щеше да защитава честта ѝ с цената на живота си. Момичето, което се намираше пред него сега, беше някакво непознато чудовище. Лили обаче познаваше добре. — Тя никога не би поискала подобно нещо — изръмжа момчето и се изправи на крака. — Щеше да направи всичко възможно, за да оцелее във вашата извратена игра.
— Белами — започна Кларк уморено, — не можеш да разбереш… — тя млъкна, защото се разхлипа.
— Да не си посмяла да ми казваш какво разбирам и какво не — изстреля той. — Никога вече не искам да те виждам. Може би трябва да се предложиш на земнородните. Няма ли да е забавно? Ще си направите безброй деца, с които можеш да експериментираш. — Белами се обърна и закрачи надалеч от нея, оставяйки я сама и разтреперена в гората.
Младежът забърза между дърветата на сляпо, като се опитваше да възпре сълзите си. Не трябваше да се доверява на Кларк, не трябваше да се сближава толкова много с нея. Преди доста време беше осъзнал, че единственият човек, на когото можеше да се довери, беше самият той. А единственият човек, който имаше значение за него, бе Октавия.