Кларк се извъртя на една страна и видя Белами, който я гледаше със смесица от изненада и удоволствие. Самодоволната му усмивка се беше завърнала.
Момичето затвори очи, пое си дълбоко въздух и се потопи под водата, за да излезе отново след секунда — по засмяното ѝ лице се стичаха капки.
— Чудесна е.
Белами пристъпи напред.
— Твоят проницателен научен ум ли ти подсказа, че водата е безопасна?
Кларк поклати глава.
— Не. — Момичето вдигна едната си ръка и се престори, че я изучава. — Сигурно вече са започнали да ми растат плавници и хриле.
Младежът кимна с насмешлива сериозност.
— Ако ти пораснат плавници, обещавам да не те избягвам.
— О, не се притеснявай. Няма да съм единственият мутант.
Белами повдигна вежда.
— Какво имаш предвид?
Кларк събра ръцете си в шепи, загреба вода и изпръска младежа.
— Сега и на теб ще ти пораснат.
— Не трябваше да го правиш. — Гласът на Белами беше нисък и заплашителен и за миг Кларк си помисли, че наистина го е разстроила. Тогава момчето хвана края на ризата си и я съблече светкавично.
Луната беше толкова голяма и ярка, че нямаше как ухилената му физиономия да остане незабелязана. Белами разкопча копчето на панталона си и го захвърли така, все едно не беше единственият чифт на планетата, с който разполагаше. Дългите му, мускулести крака изглеждаха бледи на фона на сивите му боксерки. Кларк се изчерви, но не извърна поглед.
Белами се гмурна в езерото и скъси дистанцията между себе си и момичето с няколко енергични загребвания. Хвалбите му, че се е научил да плува по време на излетите си до потока, не бяха преувеличени.
Младежът се скри под водата и остана там достатъчно дълго, че Кларк да започне да се притеснява. Тогава една ръка я сграбчи за китката и я дръпна — момичето изпищя, защото очакваше Белами да си отмъсти, като я изпръска цялата. Той не го стори — просто се взираше в нея известно време, след което плъзна пръсти по шията ѝ.
— Все още нямаш хриле — каза ѝ нежно.
Кларк потрепери, когато го погледна. Косата му беше зализана назад, а капки вода се бяха вкопчили в наболата му около челюстта брада. Тъмните му очи пламтяха със страшна сила, а на лицето му я нямаше добре познатата игрива усмивка. Трудно ѝ беше да повярва, че това бе същото момче, което лекомислено прегърна в гората.
Нещо се промени в погледа на Белами и Кларк затвори очи, защото беше сигурна, че ще я целуне. Тогава откъм леса се чу пукот и младежът завъртя рязко глава.
— Какво беше това? — попита той. Без да чака отговор от нея, хукна към брега и я остави сама във водата.
Кларк го видя как грабна лъка и се изгуби в мрака. Момичето въздъхна, след което се укори наум за глупостта си. Ако търсеха член от нейното семейство, нямаше да си позволи лукса да губи време в разни игри. Вдигна глава нагоре към небето, няколко капки вода опръскаха лицето ѝ и Кларк се замисли за двете тела, които се носеха из звездите. Какво ли биха казали родителите ѝ, ако можеха да я видят сега — тук, на планетата, която цял живот бяха мечтали да нарекат свой дом?
— Искаш ли да играем на атлас? — попита Кларк и се наведе над таблета на баща си. На него имаше безброй сложни уравнения, които момичето не можеше да разпознае. Някой ден този факт щеше да се промени — макар да беше само на осем, наскоро започна да изучава алгебра. Когато Кора и Глас разбраха за това, завъртяха очи и изразиха мнение, че математиката е безсмислена. Кларк се опита да им обясни, че без нея нямаше да има доктори и инженери, което означаваше, че всички щяха да умрат от леки заболявания… ако преди това Колонията не се подпалеше. Двете момичета се разсмяха на думите ѝ и всеки път, когато Кларк минаваше покрай тях през този ден и те я видеха, се разкикотваха.
— След мъничко — отвърна баща ѝ. Леко се смръщи, щом плъзна пръст по екрана, за да пренареди уравненията. — Първо трябва да довърша това.
Кларк се доближи още повече до таблета.
— Да ти помогна с нещо? Ако ми обясниш какво правиш, ще свърша трудната част.
Мъжът се разсмя и разроши косата ѝ.
— Сигурен съм, че си способна да го сториш. Но достатъчно ми помагаш, като просто стоиш до мен. Напомняш ми защо това изследване е толкова важно. — Баща ѝ се усмихна, затвори програмата, на която работеше, и отвори атласа. Във въздуха над дивана се появи холограма на земното кълбо.
Кларк плъзна пръст по нея и тя се завъртя.
— Коя е тази? — попита момичето и посочи към очертанията на една голяма страна.