— Глас? Ти ли си? — Соня стана от дивана — представляваше неясна фигура на фона на мрака. Жената тръгна към дъщеря си, но изпищя, когато се удари в нещо, което падна и издрънча на пода.
— Защо стоиш в тъмното? — попита момичето. — Прати ли съобщение на поддръжката? — Майка ѝ не отговори. — Аз ще се заема — заяви ядно Глас.
— Не, недей. Нищо няма да постигнеш. — Соня звучеше изморена.
— Какво искаш да кажеш? — сопна се Глас. Знаеше, че трябва да бъде по-търпелива с майка си, но в последно време жената я вбесяваше.
— Сензорът не е развален. Надвишили сме енергийната си квота, а аз нямам точки, с които да я покрия.
— Какво? — учуди се Глас. — Това е нелепо. Не могат да постъпват така с нас.
— Нямаме избор. Просто трябва да изчакаме, докато…
— Няма да чакаме — отвърна възмутено момичето. Завъртя се на пети и излезе от мрачния апартамент.
Офисът на бащата на Кора се намираше в края на дълъг коридор, където работеха повечето от шефовете на отдела. Помещението не беше особено оживено — от личен опит знаеше, че преобладаващата част от назначените от Съвета директори прекарваха много малко време в кабинетите си, — но стомахът ѝ се сви при мисълта, че може да се натъкне на някой от приятелите на баща си.
Асистентът на господин Дрейк беше млад мъж, когото Глас не познаваше — той стоеше зад бюрото и си губеше времето с някакви цифри на холографа. Погледна нагоре и въпросително вдигна едната си вежда.
— Мога ли да ви помогна?
— Трябва да разговарям с господин Дрейк.
— Опасявам се, че шефът на ресурсите е зает в момента. Защо не оставите съобщение, а аз ще му предам, че…
— Няма проблем. Аз лично ще му предам. — Глас дари младежа със снизходителна усмивка, прелетя покрай него и влезе в офиса на Дрейк.
Бащата на Кора вдигна поглед иззад бюрото си, когато момичето влезе. За секунда се загледа в нея изненадано, но лицето му бързо се озари от голяма, фалшива усмивка.
— Глас! Каква приятна изненада. Какво мога да сторя за теб, мила?
— Можеш да ми върнеш осветлението — отговори тя. — Сигурна съм, че е станала някаква грешка, разбира се. Ти никога не би оставил умишлено мен и майка ми на тъмно за цял месец.
Господин Дрейк се намръщи, докато потропваше с пръсти по бюрото, и отвори някакъв файл на екрана си.
— Надвишили сте квотата си, така че ако не преведете точки по сметката си, се опасявам, че няма как да ви помогна.
— И двамата знаем, че това е лъжа. Ти си шеф на ресурсите — можеш да сториш каквото си поискаш.
Мъжът погледна Глас със студен, преценяващ поглед.
— Трябва да мисля за благото на цялата Колония. Ще е безотговорно от моя страна да правя подобни изключения и да оставя някой да използва повече от полагаемото му се.
Момичето наклони глава на една страна.
— Значи да подкупваш пазачите на парниците и да продаваш плодове на черния пазар не е изключение? — попита Глас с престорена наивност.
Бузите на господин Дрейк почервеняха.
— Нямам представа за какво говориш.
— Съжалявам. Сигурно не съм разбрала правилно Кора. Ще се наложи да извикам приятеля си Уелс да ми обясни. Той е по-наясно с тези неща от мен, тъй като е син на канцлера.
Господин Дрейк помълча известно време, след което прочисти гърлото си и каза:
— Мисля, че мога да направя изключение, но само този път. Сега трябва да тръгваш. Имам среща.
Глас го дари с изключително сияйна усмивка.
— Много ти благодаря за помощта — отвърна момичето и се изпари от офиса му, като на излизане кимна на ошашавения асистент.
Когато се прибра вкъщи, осветлението беше възобновено.
— Това твое дело ли е? — попита Соня и посочи към тавана изумена.
— Просто поправих едно малко недоразумение — отвърна Глас и отиде в кухнята, за да разгледа вариантите за вечеря.