Люк хвана Глас с едната си ръка, а Соня — с другата и ги поведе през тълпата към стълбището. Приятелката му се опита да не поглежда нито един от хората, покрай които преминаваха. Не искаше да си спомня лицата им, когато мислеше за мъртвите.
Глава 18
Кларк
— Не е сериозна — обясни Кларк на Саша, когато приключи с почистването на раната ѝ и се разрови из все по-намаляващите им запаси от бинтове. Взе една превръзка, но се подвоуми дали да я използва. Макар раната на земнородната да не беше дълбока и Кларк да беше сигурна, че ще заздравее сама, ѝ се искаше да направи нещо за нея, за да се почувства по-добре.
— Ще се оправиш — рече Кларк. Щеше ѝ се да каже същото за момичето, което лежеше в далечния край на колибата — клетото ѝ, обезобразено лице беше покрито с одеяло, което никой не желаеше да махне. Искаше още веднъж да разгледа трупа на Прия, преди да я заровят, и да потърси важни улики, които навярно бяха пропуснали с Уелс заради изживяния шок и ужас.
Синът на канцлера кимна на Кларк от вратата, където стоеше на пост, и момичето го последва навън.
— Белами е полудял — прошепна Уелс и обясни какво беше сторило другото момче, как бе измъчвало Саша, за да му даде информация, с която тя не разполагаше. — Трябва да говориш с него.
Кларк потръпна. Нямаше никакво съмнение, че точно тя го беше подтикнала да стори всичко това, като му разказа за Лили — тогава той загуби самообладание. Момичето не знаеше как да обясни нещата на Уелс.
— Той няма да ме послуша — отвърна тя и се огледа наоколо, едновременно облекчена и разочарована, че никъде не видя Белами.
— Ще отида да го потърся — промълви изморено Уелс. — Ще останеш ли тук да наглеждаш Саша? Ако Белами се върне и открие, че я няма, ще убие всички ни. — Младежът се намръщи на избора си на думи, затвори очи и разтри слепоочията си.
Кларк протегна ръка по навик — бе свикнала да разрошва косата на Уелс, както правеше баща му някога. Възпря се навреме и вместо това я постави на рамото му.
— Знаеш, че нищо не е по твоя вина, нали?
— Да, знам — отвърна той много по-остро, отколкото му се искаше, въздъхна и заклати глава: — Съжалявам. Исках да кажа, благодаря ти.
Кларк кимна и погледна през рамо към болничната колиба.
— Защо трябва да оставяме Саша вътре? Жестоко е да бъде толкова близо до… — млъкна, преди да е изрекла „тялото“ — … Прия.
Уелс го побиха тръпки. Обърна се на другата страна, към поляната, където се намираше размирният Греъм с приятелчетата си. Бяха прекалено далече, за да чуят разговора им, но главите им се местеха от копаещия нов гроб Ерик към колибата зад Уелс и Кларк.
— Мисля, че засега е най-добре да я държим далеч от останалите. Не можем да рискуваме да ядосаме земнородните, ако нещо ѝ се случи. Виж какво направиха досега, без да сме ги провокирали.
Синът на канцлера говореше спокойно, логично, със същия тон, който използваше, когато обсъждаха кой ще носи вода и дърва, но в изражението му имаше нещо, което накара Кларк да се замисли дали причината за желанието му да опази Саша жива не е друга.
— Добре — съгласи се момичето. След като Уелс тръгна, тя си пое дълбоко дъх и се върна в колибата. Земнородната стоеше с кръстосани крака на леглото си, а пръстите ѝ си играеха с превръзката на врата ѝ.
— Опитай се да не я пипаш — заръча ѝ Кларк и седна на ръба на своето легло. — Бинтът е стерилен, но не и ръцете ти.
Саша свали длан в скута си и хвърли поглед към Прия.
— Толкова съжалявам — промълви тихо тя. — Не мога да повярвам, че са ѝ сторили това.
— Благодаря ти — отвърна вдървено Кларк. Не знаеше как да реагира. Когато видя, че болката в погледа на момичето не е измамна, омекна малко. — Съжалявам, че е тук при теб. Няма да е задълго.
— Не е проблем. Оставете я, колкото е нужно. Важно е да се прекарва време с мъртвите. Винаги чакаме до третия залез, преди да заровим някого.
Кларк се ококори насреща ѝ.
— Да не ми казваш, че оставяте телата навън?
Саша кимна.
— Хората тъгуват по различен начин. Важното е да дадеш възможност на всеки да си вземе довиждане с мъртвия, както той си знае. — Земнородната млъкна и погледна Кларк замислено. — Предполагам, че на Колонията е различно. Смъртта е рядкост там, нали? Имате лекарства за всичко? — Гласът ѝ беше изпълнен с любопитство и копнеж, които накараха Кларк да се замисли с какви ресурси разполагаха земнородните и колко хора бяха изгубили заради липсата на такива.