Выбрать главу
* * *

В крайна сметка ѝ позволиха да се сбогува с баща си. Тъй като на Кларк само ѝ беше повдигнато обвинение, но още не бе осъдена, канцлерът даде разрешение на пазачите да я придружат от килията ѝ до медицинския център.

За съжаление, решението на управника пристигна прекалено късно, за да успее момичето да се сбогува и с майка си. Знаеше, че тя е мъртва още преди пазачите да ѝ кажат — беше изписано на лицата им.

Мъжете заведоха Кларк в една част на медицинския център, в която не беше стъпвала досега. По правило на екзекуциите не се допускаха стажанти.

Баща ѝ стоеше на някакъв стол в помещение, което на пръв поглед приличаше на обикновен кабинет за прегледи, с тази разлика, че нямаше рафтове, пълни с лекарства, нито бинтове; нямаше и сканиращо оборудване — нищо, което да помага за спасяването на човешки живот. Само средства за неговото отнемане.

— Кларк — промълви баща ѝ с измъчена усмивка. — Всичко ще е наред. — Гласът му трепереше, но усмивката му — не.

Момичето се освободи от пазачите и се хвърли към него. Беше си обещала да не плаче, но не можеше да възпре емоциите си. В момента, в който ръцете му я прегърнаха, тя се разхлипа и затрепери. Сълзите ѝ шурнаха по лицето ѝ и по рамото на баща ѝ.

— Искам да си смела — каза ѝ той, най-накрая се беше пречупил. — Ще се оправиш сама, просто трябва да си силна. Осемнайсетият ти рожден ден не е далеч, тогава отново ще разгледат делото ти и ще те помилват. Трябва да си силна. — Гласът му се снижи до шепот. — Зная, че ще се оправиш, мое смело момиче.

— Татко — изхлипа Кларк. — Толкова много съжалявам, никога не съм искала да…

— Времето ви свърши — отсече грубо единият от пазачите.

— Не! — Момичето заби нокти в рамото на баща си, отказваше да го остави сам. — Татко, не можеш, не им позволявай, не!

Мъжът я целуна по главата.

— Това не е сбогом, мила. Мама и аз ще те чакаме в рая.

Рая? Помисли си Кларк, объркана. Старата песен изникна неканена в ума ѝ. Раят е място на Земята. Как беше възможно да мисли за нещо толкова нелепо в момент като този?

Баща ѝ хвана ръцете ѝ и ги стисна. Все още носеше часовника си — не го бяха конфискували. Трябваше ли да го поиска? Това беше последният ѝ шанс да получи нещо от него за спомен. При мисълта как татко ѝ го разкопчава с треперещи ръце и оголва китката си, за да го завържат за масата, тя се отказа от намерението си — нямаше да го понесе.

Единият от пазачите я сграбчи за ръката.

— Хайде.

Кларк изрева, все едно се беше изгорила.

— Не — разпищя се тя, опитваше се да се освободи. — Пусни ме!

Очите на баща ѝ се напълниха със сълзи.

— Обичам те, Кларк.

Момичето затътри крака, но и това не ѝ беше от полза. Мъжете я извлачиха.

— Обичам те, татко — съумя да отрони между хлиповете си. — Обичам те.

* * *

Кларк държеше часовника толкова силно, че дланта ѝ изтръпна. Погледът ѝ се беше спрял на втората стрелка, но, естествено, тя не помръдваше; устройството беше спряло да работи преди години. Когато бе попитала баща си защо го носи, той ѝ отговори:

— Работата му вече не е да показва времето. Той ни напомня за миналото ни, за всички неща, които са важни за нас. Може и да не тиктака вече, но съдържа спомени за безброй животи. Бие с ехото на милиони туптящи сърца.

В този момент часовникът ѝ напомни за баща ѝ.

— Добре ли си? — попита я Саша и постави ръка на рамото ѝ.

Кларк потръпна и се завъртя.

— Откъде го взе? — поиска да научи тя. Беше потънала толкова надълбоко в спомените си, че когато чу ехото от гласа си в пещерата, се стресна.

— В гората — отвърна земнородната. — Както и всичко останало тук. Навярно някой от колонистите го е изгубил при катастрофата. Щях да му го върна, но по времето, когато го открих, тях вече ги нямаше.

Възможно ли беше? Наистина ли през онзи ден бащата на Кларк беше изпратен на Земята, а не екзекутиран? Ами майка ѝ? Знаеше, че всичко това е невероятно, но не можеше да се сети за друго обяснение как часовникът беше стигнал дотук. По право устройството трябваше да ѝ бъде предадено след смъртта на баща ѝ, но тъй като самата тя беше затворничка, щяха да го архивират заедно с другите исторически артефакти и да стане част от общото наследство на кораба. Въпреки всичко часовникът не се намираше в Колонията, заключен в прашна кутия. Беше тук, на Земята.