Тя се заклатушка през водата. Стигна до калния бряг и се затича, без да обръща внимание на факта, че е полугола. Не чувстваше камъните под босите си крака и хладния нощен въздух.
Младежът беше приклекнал на земята и се взираше в нещо, което Кларк не можеше да различи.
— Белами! — повика го. — Добре ли си? Какъв беше този звук?
— Нищо. Птичка или нещо подобно. Но погледни това. Отпечатък от крак. — Посочи към земята, а усмивката му беше изпълнена с надежда. — На Октавия е, сигурен съм. Намерихме следа.
Кларк въздъхна с облекчение и приклекна, за да огледа по-добре дирята. На няколко метра от първата имаше още една следа, оставена в калта. Двете изглеждаха съвсем пресни, все едно Октавия беше минала оттук преди няколко часа. Кларк нямаше време да реагира, защото Белами я хвана, изправи я на крака и я целуна.
Младежът все още беше мокър, така че когато обви ръцете си около талията ѝ, влажната кожа на момичето полепна за неговата. За миг светът около тях спря да се върти. Единственото, което съществуваше за Кларк, беше Белами — топлината на дъха му, вкусът на устните му. Той премести ръката си от кръста ѝ към извивката на гърба ѝ и тя потръпна, защото изведнъж осъзна, че двамата стояха само по бельо и водата се стичаше по телата им.
Хладен полъх се понесе от гъстия балдахин от листа и затанцува по тила на Кларк. Тя потрепери отново и Белами бавно отлепи устни от нейните.
— Сигурно замръзваш — каза той и заразтрива гърба ѝ.
Момичето килна глава на една страна.
— Ти носиш по-малко дрехи и от мен.
Белами прокара пръст нагоре по ръката ѝ, след което игриво дръпна презрамката на влажния ѝ сутиен.
— Можем да променим това, ако те притеснява толкова много.
Кларк се усмихна.
— Мисля, че е по-добре да облечем повече дрехи, преди да тръгнем по следите на Октавия. — Макар да знаеше, че дирята няма да изчезне за една нощ, момичето смяташе, че Белами изгаря от желание да я последват.
Момчето погледна към Кларк.
— Благодаря ти — каза ѝ, наведе се и я целуна, след което я хвана за ръката и я поведе към брега.
Облякоха се набързо, взеха раниците си и се върнаха в тъмните сенки на гората. Дирята беше сравнително лесна за проследяване, макар че Белами намираше всяка следваща следа много по-бързо, отколкото Кларк можеше да види каквото и да било. Дали погледът му беше станал толкова зорък от ловуването? Или всичко се дължеше на отчаянието му?
— Забрави за хрилете. Мисля, че си развил нощно виждане — провикна се Кларк, когато Белами се насочи към поредната следа, която тя не беше забелязала. Каза го като шега, разбира се, но бързо се смръщи. Радиационните нива на Земята определено не бяха толкова високи, колкото се беше опасявала, но това не означаваше, че на планетата е безопасно. Отравянето от ниски нива на радиация изискваше няколко седмици, докато се прояви, като през това време клетките им вече щяха да са започнали да се променят. Според нея това беше причината да не пристигат още кораби. Може би Съветът беше взел решение — биометричните данни, получени от Стоте, вероятно бяха доказали, че планетата не е безопасна?
Сърцето на Кларк заплашваше да изскочи от гърдите ѝ — тя погледна към гривната на китката си и преброи дните, които беше прекарала на Земята. Вдигна очи към Луната, която беше три четвърти пълна. През ужасната нощ, в която кацнаха тук, месечината беше просто бледа треска в небето. Стомахът ѝ се сви, когато си припомни ключовия момент в изследванията на родителите си. Денят, в който почти всички техни пациенти се разболяха. Това беше ден двайсет и първи.
— Свикнал съм да търся разни неща в мрака — заяви Белами, без да обръща внимание на безпокойството ѝ. — Когато бях в Колонията, често ми се налагаше да се промъквам в изоставени складове. В повечето от тях нямаше дори електричество.
Кларк потръпна, когато един клон одраска крака ѝ.
— Какво си търсил там? — попита тя и прогони притесненията от ума си. Ако някой беше започнал да проявява първите признаци на радиационно отравяне, имаха разни лекарства, които можеха да му помогнат, макар и да не разполагаха с големи количества от тях.
— Стари машинни части, тъкани, странни реликви, произведени на Земята — всичко, което можеше да се изтъргува на Пункта за обмяна. — Белами говореше непринудено, но Кларк усети болката в гласа му. — Октавия често не получаваше достатъчно храна в детския дом, така че се налагаше да намирам допълнителни точки за купони.
Признанието изтръгна момичето от собствените ѝ размисли. Сърцето ѝ се сви, когато си представи по-млада и слаба версия на момчето пред нея, едно дете, скитащо се сам-самичко в мрачни, изоставени складови помещения.