Бузите на момчето започнаха да горят. Не трябваше да е тук, в този интимен за баща му момент. Когато се обърна, за да се отдалечи възможно най-тихо, той му проговори:
— Знам, че си там, Уелс.
Младежът застина и за миг дори спря да диша.
— Съжалявам — извини се той. — Не трябваше да те проследявам.
Канцлерът се обърна към сина си, но за изненада на момчето, не изглеждаше нито ядосан, нито разочарован.
— Всичко е наред — отвърна той и въздъхна. — Така или иначе, е време да ти разкрия истината.
Ледена вълна заля тялото на Уелс.
— Истината за какво?
— Не ми е лесно да ти го споделя — започна баща му, а гласът му трепереше. Прочисти гърлото си. — Много отдавна, преди да се родиш, преди още да срещна майка ти, се влюбих… в една жена от „Уолдън“.
Уелс се опули насреща му. Не помнеше баща му някога дори да е изричал думата „любов“. Винаги беше толкова хладен, толкова отдаден на работата си — подобно разкритие му се струваше невъзможно. Въпреки това болката в очите на канцлера беше достатъчна, за да убеди момчето, че е сериозен.
Канцлерът обясни с несигурен глас, че е срещнал жената по време на смяната си, докато още е бил млад пазач. Двамата започнали да се виждат и да се влюбват един в друг, макар той да пазел в тайна връзката си от приятелите и семейството си, които щели да бъдат ужасени, ако научели, че излиза с някакво момиче от „Уолдън“.
— Впоследствие осъзнах колко е глупаво всичко това — обясни баща му. — Ако се бяхме оженили, щяхме да донесем единствено болка на близките си. По това време започна да се говори, че ще влизам в Съвета. Щях да имам отговорности не само към себе си, но и към много други хора, така че реших да сложа край на тази авантюра. — Мъжът въздъхна. — Тя щеше да намрази живота си, ако беше станала съпруга на канцлера. Взех правилното решение. — Уелс не промълви и дума, чакаше баща му да продължи. — Няколко месеца по-късно се запознах с майка ти и осъзнах, че тя е подходящата партньорка за мен. Спътницата, която щеше да ми помогне да се превърна във водача, от когото Колонията се нуждаеше.
— Продължи ли да се срещаш с нея? — попита синът му, изненадан от суровата обвинителна нотка в гласа си. — С онази… онази жена от „Уолдън“?
— Не — баща му енергично заклати глава. — Никога. Майка ти е всичко за мен. — Канцлерът прочисти гърлото си. — Ти и майка ти сте всичко за мен — поправи се той.
— Какво се случи с нея? С тази жена? Намери ли си някой друг?
— Тя почина — отговори канцлерът. — От време на време идвам тук, за да ѝ отдавам почит. Това е всичко. Сега знаеш тайната ми.
— Защо е трябвало да го криеш от мен? — настоя Уелс. — Защо не искаш никой да те вижда, когато идваш тук?
Чертите на лицето на баща му застинаха.
— Има неща относно това да си водач, които не можеш да разбереш на твоята възраст. — Мъжът се обърна на пети и се насочи към „Феникс“. — Този разговор приключи.
Уелс наблюдаваше мълчаливо, докато баща му се отдалечава. Знаеше, че когато седнат довечера на масата да вечерят, и двамата щяха да се правят, че нищо не се е случило.
Погледна стената и мястото, което баща му беше докоснал толкова нежно. Мелинда. Опита се да разчете и фамилията ѝ, но тя бе почти заличена. Доколкото виждаше, започваше с „Б“.
Мелинда Б. Мъртвата жена, която баща му някого беше обичал, в чест на която се завръщаше при стената отново и отново. Жената, която, ако обстоятелствата бяха различни, можеше да бъде негова майка.
Уелс посегна към униформата си, закопча най-горното ѝ копче и се насочи към „Феникс“, оставяйки зад гърба си призраците от миналото на баща си.
— Младши канцлерът напълно се е побъркал — отсече Греъм. — Кой, по дяволите, може да предвиди какво ще направи от сега нататък?
— Аз не мога — намеси се Лила, — не трябва просто да го…
— Няма проблем — прекъсна я Уелс. — Ще ви улесня. Напускам.
— Какво? — изуми се Кендъл. — Не, Уелс, не това искаме.
— Говори за себе си — сопна ѝ се Греъм. — Точно това искам аз. Ще сме много по-добре без него.
Уелс се зачуди дали не беше прав. Дали не беше направил същото, което баща му бе сторил преди време? Дали не беше допуснал същата грешка заради някакво си момиче? Какво щеше да каже канцлерът, ако се намираше тук сега?