Гневните, заплашителни викове, които ги следваха, звучаха някъде от много далеч. Глас едва чуваше и усещаше каквото и да било, различно от френетичния ритъм на сърцето си и ръката на майка си около нейната. Наистина ли щяха да успеят? Нима вицеканцлерът току-що беше спасил живота им?
Пазачите бутнаха Глас, Соня и управника на последния кораб. Всичките сто места бяха запълнени, с изключение на три отпред. Роудс им направи знак да го последват. Глас се движеше като в сън, когато положи майка си на мястото до вицеканцлера и седна на последната свободна седалка.
Радостта ѝ бързо беше помрачена от остра, болезнена тъга, когато осъзна, че Люк няма да бъде на Земята с нея. Не знаеше дали момчето бе успяло да се качи на един от предишните кораби, но искрено се съмняваше. Люк не беше от хората, които щяха да изхвърлят друг от кораба, за да заемат мястото му, нито пък щеше да остави приятел да умре заради собствените му престъпления.
Обратното броене започна и Соня стисна ръката на Глас. Хората около тях плачеха, шепнеха молитви, отправяха своите извинения и прощални думи към онези, които оставяха след себе си. Роудс помогна на майка ѝ с колана, а момичето се опита да закопчае своя.
Преди треперещите ѝ пръсти да успеят да заключат токата, един пазач се появи на входа. Очите му бяха широко отворени и се стрелкаха наоколо с обезумял блясък. Мъжът държеше оръжие.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя Роудс. — Слизай! Ще ни убиеш!
Пазачът стреля във въздуха и всички млъкнаха.
— Сега ме слушайте — поде мъжът и се огледа. — Или един от вас ще слезе от кораба, или всички ще умрете. — Страшните му очи се спряха на Глас, която все още не беше успяла да заключи токата си. Пазачът направи няколко крачки към нея и насочи оръжието си в главата ѝ. — Ти — изръмжа той. — Слизай. — Ръката му трепереше толкова много, че дулото на пистолета едва не одра бузата на момичето.
Безплътен глас изпълни вътрешността на кораба:
— Една минута до отлитане.
Роудс се опита да откопчае колана си.
— Войнико! — излая той с възможно най-строгия си, заповеднически тон. — Слушай внимателно!
Пазачът не му обърна никакво внимание и сграбчи ръката на Глас.
— Ставай или ще те гръмна. Кълна се в бога, ще го сторя.
— Петдесет и осем… петдесет и седем…
Глас замръзна.
— Не, моля ви. — Момичето поклати глава.
— Петдесет и три… петдесет и две…
Пазачът опря дулото на пистолета си в слепоочието ѝ.
— Слизай или ще застрелям всички тук.
Глас не можеше да диша, не можеше да вижда, но някак се изправи на крака.
— Довиждане, мамо — прошепна тя и тръгна към вратата.
— Четирийсет и девет… четирийсет и осем…
— Не! — изпищя майка ѝ. Изведнъж жената се озова до дъщеря си. — Вземи моето място.
— Не — проплака Глас и се опита да бутне майка си обратно на седалката ѝ. — Недей, мамо!
Мъжът размаха оръжието си между Соня и дъщеря ѝ.
— По-добре една от вас да се разкара оттук или ще ви застрелям и двете!
— Аз ще сляза, моля те, не стреляй — примоли се Глас, блъсна майка си на седалката и тръгна към вратата.
— Спри! — една позната фигура се качи на кораба в последния момент.
Люк.
— Трийсет и пет… трийсет и четири…
— Свали оръжието — изкрещя Люк. — Просто ги остави на мира.
— Махай се — излая пазачът и се опита да изблъска младежа от себе си. За стотна от секундата Люк се хвърли на врата на мъжа и се опита да го събори на пода.
Оглушителен, пронизващ звук изпълни кораба, когато пистолетът изгърмя.
Всички се разпищяха. Всички, с изключение на една личност.
— Трийсет… двайсет и девет…
Майката на Глас се беше свлякла на пода, а тъмночервеното петно отпред на роклята ѝ се уголемяваше.
Глава 27
Кларк
За известно време не можеше да си спомни къде се намира. През последните няколко седмици Кларк се беше събуждала на много различни места — в килията си преди преразглеждане на делото ѝ, в претъпканата болнична палатка, където Талия прекара последните си мигове, в прегръдките на Белами под изпълненото със звезди небе. Момичето примигна, очаквайки пред очите ѝ да се разкрие позната гледка. Като например мрачните фигури на дърветата. Ослуша се за звук, надяваше се да чуе равномерното дишане на Белами.
За съжаление, не успя да долови нищо. Само мрак и тишина.
Опита да се изправи, но потръпна, когато това елементарно движение ѝ докара ужасна болка в главата. Къде се намираше?