Тогава си спомни. Тя и Белами бяха влезли в недрата на Маунт Уедър. После се появиха онези пазачи. И тогава…
— Белами — изрече с дрезгав глас Кларк и се заоглежда наоколо, като се опитваше да не обръща внимание на болката в черепа си. Когато очите ѝ привикнаха с мрака, момичето осъзна къде се намира. Беше в малка, празна стая. Килия. — Белами! — Младежът беше насочил стрела към охранителите. Дали не бяха решили, че представлява сериозна заплаха за тях? Стомахът ѝ се сви, щом си припомни оръжията, които носеха.
Някой изстена на няколко метра от нея. Кларк застана на длани и колене и запълзя към източника на звука. Една длъгнеста фигура се беше проснала на каменния под.
— Белами — повика го отново момичето, а в гласа ѝ се усещаше облекчението, което изпита. Тя се свлече на земята и положи главата на младежа в скута си.
Момчето изстена отново и бавно отвори очи.
— Добре ли си? — попита го Кларк и отмести няколко кичура коса от лицето му. — Спомняш ли си какво се случи?
Белами се ококори насреща ѝ, беше видимо объркан, но изведнъж скочи толкова рязко на крака, че едва не събори Кларк на земята.
— Къде са те? — изкрещя той и се огледа наоколо.
— Какво имаш предвид? — попита го тя и се зачуди дали още не сънува.
— Къде са онези земнородни копелета, които ни нокаутираха? — Младежът посегна към врата си. — Простреляха ни с упойващи стрелички или нещо подобно.
Кларк също опипа врата си. Почувства се изключително глупаво, че не успя да осъзнае навреме ситуацията. Миролюбивите цивилизовани земнородни — хората на Саша — бяха повалили в безсъзнание нея и Белами и ги бяха довлачили в тази тъмна килия.
— Ти добре ли си? — На слабата светлина момичето видя, че лицето на Белами омекна, когато яростта му беше изместена от загриженост към нея. Той я придърпа към себе си и я целуна по главата. — Не се безпокой — промълви той. — Ще се измъкнем от тук.
Кларк не отговори нищо. Всичко това се случваше по нейна вина. Тя настоя да дойдат тук, тя помоли Белами да я последва. Не можеше да повярва, че е такава идиотка.
Саша беше излъгала за Ашър. Беше излъгала и за Октавия. Най-лошото бе, че вероятно знаеше какво ще се случи с Прия. Нямаше никаква друга „група“ от земнородни. Навярно си ги беше измислила, за да накара Стоте да ѝ се доверят, да подмами Кларк и останалите в капан. Саша говореше толкова неясно за първите колонисти и онзи така наречен „инцидент“, който беше накарал земнородните да ги прокудят. Кларк трябваше да се досети, че нещо не е наред.
Момичето затвори очи и се замисли за гробовете, които откри. Дали двамата с Белами щяха да бъдат заровени до онези хора, когато земляните приключеха с тях? Или телата им завинаги щяха да останат в този забравен от бога бункер?
За момент всичко, което можеше да чуе, беше дишането на Белами и галопиращият ритъм на сърцето си. Тогава до слуха ѝ достигна непогрешимият звук от приближаващи стъпки.
— Идват — прошепна Кларк.
Чу се метален звън, ярка светлина нахлу в помещението и я заслепи. Момичето прикри очите си с ръце и видя неясните очертания на една фигура, застанала до вратата.
Фигурата направи крачка напред и лицето ѝ се озари от светлината. Беше Саша.
Страхът на Кларк се изпари, но остави след себе си гняв и отвращение.
— Лъжкиня такава — извика тя и се спусна напред. — Доверих ти се! Какво, по дяволите, искаш от нас?
— Какво? Кларк, не. — Всъщност Саша имаше дързостта да се прави на обидена и се отдръпна от затворничката. — Уелс ме пусна да си ходя и дойдох възможно най-бързо. Исках да съм тук, когато пристигнете.
— За да можеш да уредиш да ни упоят и затворят — излая Белами.
Саша сви глуповато рамене.
— Съжалявам за това. Навярно не е трябвало да се опитвате да ги застреляте с лъка си. — Момичето се приближи и се опита да хване Кларк за ръката, но потръпна, когато тя се дръпна. — Пазачите просто са си свършили работата. Веднага щом чух какво се е случило, дойдох тук долу. Вече всичко е наред.
— Ако това е твоята представа за „всичко е наред“, не искам да знам какво мислиш, когато не е наред — отбеляза Белами с глас, по-хладен от влажния въздух наоколо.
Саша въздъхна и отвори по-широко вратата.
— Просто елате с мен. Ще ви заведа при баща ми. Всичко ще придобие смисъл, когато говорите с него.
Кларк и Белами си размениха учудени погледи. Кларк знаеше, че момчето не се доверява на Саша повече, отколкото тя, но за да имат шанс за бягство, трябваше да излязат от килията.
— Добре — отвърна тя и хвана Белами за ръката. — Ще дойдем, но после искаме да ни покажеш пътя за навън.