Глас беше толкова погълната от размисли за тоалета си за Деня на възпоменанието, че въобще не забеляза пазачите, докато не изникнаха точно пред нея. Бяха двама — мъж на средна възраст с обръсната глава и по-млад мъж — по-скоро момче, няколко години по-голямо от самата нея.
— Всичко наред ли е, госпожице? — попита по-възрастният.
— Да, наред е, благодаря ви — отвърна Глас с добре тренирана комбинация от учтивост и безразличие, все едно представа си нямаше защо е спряна и въобще не ѝ се искаше да разбере.
— Вечерният час мина — обясни мъжът и я огледа от глава до пети. Втренченият му поглед я накара да се почувства неудобно, но тя нямаше никакво намерение да се издаде.
— Така ли? — учуди се Глас и го дари с най-топлата си и сияйна усмивка. — Толкова съжалявам. Загубила съм представа за времето, докато учихме в апартамента на един приятел, но така или иначе, съм тръгнала да се прибирам.
По-възрастният пазач изсумтя.
— Учила си? Какво по-точно? Анатомията на едно от твоите гаджета?
— Хол — обади се по-младият пазач. — Достатъчно.
Партньорът му не му обърна внимание.
— Ти си едно от онези момичета, които смятат, че правилата не се отнасят за тях, нали? Знаеш ли какво, помисли отново. Всичко, което трябва да сторя, е да направя запис на този инцидент и ще бъдеш поставена в много неудобно положение.
— Въобще не съм си помисляла подобно нещо — побърза да вметне Глас. — Съжалявам. Обещавам никога вече да не нарушавам вечерния час, без значение колко здраво уча.
— Ще ми се да можех да ти повярвам, но ми приличаш на момиче, което губи представа за времето толкова често, колкото дрехи…
— Достатъчно — изкомандва по-младият пазач.
За изненада на Глас, гологлавият млъкна. Само след миг обаче присви очи и продължи:
— С цялото ми уважение, сър, но ето защо членове на инженерните части не патрулират в коридорите. Може да знаете много за космическите разходки, но не и за поддържането на мира и спокойствието.
— Тогава следващия път ви препоръчвам да се уверите, че няма да сте дежурен в моята смяна. — Гласът на младия пазач беше приятен, но погледът му — пронизващ. — Смятам, че този път можем да я пуснем с предупреждение, не мислите ли?
Устата на по-възрастния пазач се изкриви в самодоволна усмивка.
— Както кажете, лейтенант. — Титлата беше изречена натъртено. Очевидно беше, че младежът е с по-висок ранг от него.
Младокът се обърна към Глас:
— Ще ви изпратя до вас.
— Няма нужда — отвърна момичето и без да знае защо, се изчерви цялата.
— Смятам, че ще е най-добре да го сторя. Не искаме да минете през същия процес пет минути по-късно.
Младежът кимна на партньора си и тръгна с момичето. Може би причината беше, че е пазач, но Глас следеше внимателно всяко негово движение. Как намали крачка, за да върви редом с нея. Как ръкавът му се докосна в ръката ѝ, когато завиха зад ъгъла.
— Наистина ли излизате в Космоса? — попита Глас, за да наруши тишината.
Лейтенантът кимна.
— От време на време. Подобни поправки не се осъществяват много често. Изискват изключително много приготовления.
— Какво е чувството да си там навън? — Глас обичаше да се взира през малките прозорчета на кораба и да се пита какво ли беше усещането да си сред звездите.
Младият пазач се спря и погледна Глас — наистина я погледна, а не като повечето момчета, които само я оглеждаха, — все едно можеше да прочете мислите ѝ.
— Спокойно и в същото време ужасяващо — най-накрая отвърна той. — Все едно си научил отговорите на въпроси, които дори не си помислял да зададеш.
Стигнаха до вратата на Глас, но момичето осъзна, че последното, което искаше да стори в момента, бе да се прибере вътре. Тя непохватно се зае със скенера на палеца.
— Как се казвате? — попита, когато вратата се отвори.
Младежът се усмихна и Глас осъзна, че не титлата му на пазач караше гърдите ѝ да се свиват.
— Името ми е Люк.
Люк не пусна ръката ѝ. Дори когато транспортният кораб се отдели от палубата за излитане с ужасяващо разклащане, което накара повечето пътници да пищят от страх. Дори когато пронизителните аларми и ревът на двигателите отстъпиха място на плашеща тишина. Дори когато наближаваха Земята, все по-близо и по-близо, и прозорците се изпълниха със сиви облаци.