— Съжалявам — каза Люк и вдигна сключените им ръце, за да целуне пръстите ѝ. — Знам колко много я обичаше. Колко много те обичаше и тя.
Глас кимна. Безпокоеше се, че ако отговори, няма да е способна да възпре напиращите сълзи. Болката ѝ беше толкова нова, толкова сурова, че момичето не знаеше каква форма ще приеме и какви белези ще остави след себе си. Не знаеше дали гърдите ѝ ще продължават да горят така до края на дните ѝ.
Но поне щеше да има живот — живот, изпълнен с дървета, цветя, залези и дъждове и най-хубавото от всичко — с Люк. Нямаше представа какво ще се случи с тях, когато кацнат на Земята, но каквото и да беше, щяха да се справят заедно.
Разнесе се грохот и Люк стисна ръката ѝ малко по-силно. Целият кораб започна да се тресе и накланя на една страна, предизвиквайки порой от писъци.
— Обичам те — каза Глас. Нямаше значение, че младежът не можа да я чуе. Той знаеше, че го обича. Независимо какво щеше да се случи от тук нататък — той винаги щеше да знае.
Глава 29
Уелс
Когато свърши с опаковането, Уелс тихомълком отиде до малкото гробище, за да отдаде последна почит на мъртвите. Нощта се беше спуснала и цветята, с които беше украсен надгробният камък, светеха. Синът на канцлера осъзна, че идеята на Прия да декорират гробовете с живи растения, е много добра. Израсналите на кораба младежи не знаеха що е пълен мрак, така че по този начин винаги щяха да имат светлина над себе си.
Когато Уелс клекна пред маркера на Прия, го обходиха студени вълни. Дали тя е усещала, че скоро ще се присъедини към останалите?
Момчето се изправи, отиде до гроба на Ашър и прокара пръсти по кривите букви, издълбани в дървото. Спря за миг и се зачуди защо ли му изглеждаха толкова познати. Почеркът на всички маркери беше различен, но той беше сигурен, че е виждал този и преди.
— Сбогом — промълви Уелс, преди да сложи раницата на гърба си и да се отправи към гората.
Прекоси първата редица дървета и вдиша дълбоко свежия горски въздух. Чувстваше се изключително спокоен при мисълта, че ще живее сам — тук и сега, в гората, се чувстваше по-добре, отколкото цяла сутрин в лагера. Звукът от вятъра в листата бе приятна промяна на фона на злобните шепоти.
И преди се беше отдавал на мимолетни фантазии, че ще напусне Стоте, макар в този сценарий винаги да участваше и Кларк. Или в по-скорошните му мечтания — Саша. Сърцето му се сви, когато си помисли как земнородната може да се върне в лагера да го търси, а той нямаше да е там. Какво ли щеше да си помисли, когато другите ѝ кажеха, че си е тръгнал? Дали някога отново щеше да я види? Какво щеше да се случи, ако баща му дойдеше тук? Дали щеше да потърси сина си, или щеше да го обяви за пълен позор?
— Уелс — някой го повика от мрака. Младежът се обърна и замига пред очертаващата се в тъмнината фигура на Кендъл. — Къде отиваш?
— Все още не съм решил. Нанякъде.
— Може ли да дойда с теб? — попита момичето със смесица от желание и копнеж, която подсказваше, че вече знае какъв отговор ще получи.
— Не мисля, че това е добра идея — отвърна предпазливо синът на канцлера. — Ще си в много по-голяма безопасност, ако останеш с групата.
Кендъл направи няколко крачки към него. Оскъдно количество лунна светлина се прокрадваше през дебелия листак на дърветата и въпреки това огромните, блеснали очи на момичето го наблюдаваха толкова съсредоточено, че Уелс едва не потръпна.
— Ще търсиш ли Саша?
— Не… нямам представа къде е тя.
Въпреки мрака младежът видя как Кендъл кимна.
— Това е добре. Тя е опасна, знаеш го. Виж какво направиха тези земнородни с Прия.
— Това няма нищо общо със Саша — отвърна младежът, без да знае защо я защитава.
— Що за човек би сторил подобно нещо на друг? — продължи момичето, сякаш не го беше чуло. — Да обеси някого на дърво? Да издълбае съобщение в ходилата му? Трябва наистина да се стремиш да привлечеш внимание. — Гласът ѝ беше придобил странен, почти монотонен оттенък и хлад заля гърба на момчето.
— Не можеш да се довериш на земнородните, запомни това — продължи Кендъл и направи още няколко крачки към Уелс, докато не застана на метър от него. — Знам, че е красива. Но не е една от нас. Тя не те разбира. Не би сторила абсолютно всичко, за да те защити.