— О, повярвай ми, копията ми са достатъчно големи — възпротиви се той. Октавия се разкикоти.
— Сега ли да набия това хлапе, или по-късно? — изръмжа Белами.
— По-късно — отвърна Кларк. — Сега съм се наместила удобно. — Беше се присъединила към групата само преди няколко минути — преди това беше прекарала цял час в болничната колиба, където Моли, Феликс и останалите започваха да се възстановяват, а ефектът от „зимната сянка“ отшумяваше. Изражението на Ерик, когато Кларк помогна на Феликс да се изправи за първи път, откакто се бе разболял, ѝ беше достатъчно да забрави, че бе вървяла почти двайсет километра през деня.
Кларк се облегна на Белами. Младежът обви ръце около талията ѝ и се отпусна назад, така че и двамата да погледнат към небето. Пращенето на огъня заглушаваше гласовете на останалите около тях и с очи, насочени нагоре, младежите се почувстваха така, все едно бяха единствените хора на Земята.
Момичето се зачуди дали в този момент родителите ѝ гледаха същото небе и се чувстваха по същия начин като нея. По-рано през деня Белами ѝ каза, че щом Октавия се възстанови от тежкото си преживяване, двамата ще тръгнат с нея да потърсят майка ѝ и баща ѝ. Семейство Грифин разполагаха с една година преднина, но Белами я увери, че това не е от значение. Нямаше да се спрат, докато не ги откриеха.
Мисълта за родителите ѝ беше едновременно вълнуваща и ужасяваща, идваше ѝ в повече. Кларк реши да я отпрати за момента и се отпусна в ръцете на Белами. Искаше да се наслади на ритъма на сърцето му, който прогонваше всичките ѝ тревоги.
— Виж това — прошепна младежът в ухото ѝ.
— Кое?
Той пое ръката ѝ в своята, нежно разтвори един от пръстите ѝ и го насочи към светещата точка, която се движеше много бързо през нощното небе.
— На „Феникс“ пожелавали ли сте си нещо, когато преминава метеор? Или това е уолдънска традиция? — попита Белами, топлият му дъх галеше кожата ѝ. — Макар че навярно вече имаш всичко, за което някога си мечтала.
— Определено нямам всичко, за което съм мечтала — промърмори Кларк и се притисна в гърдите на момчето. — Но се доближавам до подобно положение.
— Значи не искаш да си пожелаеш нещо?
Кларк отново погледна нагоре. Зрънцето светлина се движеше прекалено бързо, дори и за метеор. Момичето се поизправи.
— Не мисля, че това е падаща звезда — заключи тя. В гласа ѝ се усещаше тревога.
— Какво имаш предвид? Какво друго може да бъде? — Кларк усети как Белами се стяга до нея, внезапно прозрял истината. — Нали не мислиш, че… — Той млъкна и я стисна още по-силно.
Не се налагаше да изричат откритието си на глас. Останалите от групата стояха край лагерния огън в блажено неведение, докато Белами и Кларк вече знаеха истината. Петното светлина не беше звезда — беше един от транспортните кораби.
Скоро Стоте нямаше да бъдат сами.
Колонията идваше на Земята.
Благодарности
Изключително съм благодарна на всички в „Алой“, че са част от това приключение. Никога не бих отвлякла транспортен кораб без помощта на който и да е от тях.
Огромни космически прегръдки за брилянтните ми редакторки — удивително интелигентната Джоел Хобейка и безкрайно креативната Кейти Макгий — за неизменната им отдаденост на поредицата. За мен е голяма привилегия да работя с хора като Джош Банк, Сара Шандлър и Лес Моргенстийн, чието въображение пренася литературата до нови висоти.
Безброй благодарности отиват при редакторката ми Елизабет Бюли за нейното ревностно напътствие, при магьосниците от „Литъл Браун“ за здравата работа, която свършиха, и за ентусиазма им към „Стоте“.
Нужно е цяло село от хора, за да се запази здравият разум на един автор по време на писателския процес, затова съм безкрайно задължена на приятелите си и тяхната непрестанна подкрепа. Благодаря ви за кафето, окуражителните съобщения, бляскавите срещи и напомнянето, че трябва да работя, когато съм забравяла дори да си пусна прането. Специални благодарности на моите колеги, че превърнаха работното ми място в неизчерпаем източник на вдъхновение, проникновение и педантично веселие.
На последно място, но не и по значимост, искам да изразя дълбоката си признателност на моето семейство. Всяка дума, която съм написала, се е оформила благодарение на историите, които ми разказвахте, истории, родени от купища книги и безброй бляскави вечерни филми, примесени с огромни дози шумен смях. Обичам ви повече от всичките звезди в галактиката.