Може да се види някому странно или дори парадоксално, но Маркес събужда латиноамериканския човек от самотата чрез самотата, от диктатурата чрез диктатурата, от смъртта — чрез смъртта. Обучаван в догми и елитарност, в откъснатост от действителността и закостенели традиции, възпитаникът на йезуитски колеж Габриел Гарсия Маркес воюва срещу религията със самата религия. Да не забравяме изумителните портрети на Фернанда дел Карпио, нейния родителски дом, баща й, изпратен в ковчег като новогодишен подарък, цялата истерия във възпитанието на сина й Хосе-Аркадио за папа и толкова още много други места в тази знаменита книга.
Ние няма да правим извода и да даваме поуката от нея, това трябва да го направи самостоятелно за себе си всеки читател. Ние само искаме да повторим още веднъж, че истинската значимост на този роман, майсторски побрал стогодишната история на рода Буендия в четиристотин страници, е в неговото многолико изображение както на живота на съвременна Латиноамерика, така и във вечната истина за човека и неговите възраждащи и погубващи страсти. В тези две значения, в тези два плана трябва да съумеем да оценим всичко, което носи тази изключителна книга, която воюва за близкото красиво бъдеше на латиноамериканския човек и за вечното красиво бъдеще на вечния човек.
Васил Попов