Выбрать главу

Встъпиха в брака непорочни, но непорочни по коренно различен начин. И двамата не знаеха що е секс и бяха наясно, че са неопитни, но нали беше расъл във ферма, Уилям смяташе за незначителни естествените житейски процеси, докато за Едит те бяха истинско тайнство, нещо неочаквано. Тя не знаеше нищо за тях и дълбоко в себе си не искаше да научава.

И така, подобно на много други, и техният меден месец беше провал, те обаче отказваха да си го признаят и дълго след това не осъзнаваха значението на този провал.

Пристигнаха в Сейнт Луис късно вечерта в неделя. Във влака, заобиколена от непознати, които ги гледаха любопитно и одобрително, Едит бе оживена, едва ли не весела. Двамата се смееха, държаха се за ръце и говореха за дните, които им предстояха. Вече в града, докато Уилям намери екипаж, който да ги откара в хотела, развеселеността на Едит бе станала леко истерична.

Както тя се смееше, Уилям я внесе почти на ръце през входа на хотел „Амбасадор“, огромна постройка от дялан кафяв камък. Фоайето бе почти безлюдно, тъмно и похлупващо като пещера, щом влязоха вътре, Едит изведнъж притихна и се олюля нерешително до Уилям, докато вървяха през огромното пространство към рецепцията. Когато се качиха в стаята, тя бе едва ли не физически болна — трепереше като от треска и устните й се синееха върху бялото като тебешир лице. Уилям искаше да й намери лекар, тя обаче настоя, че била само уморена и имала нужда от почивка. Обсъдиха угрижено колко напрегнат е бил денят и Едит намекна за нещо деликатно, което я притеснявало от време на време. Прошепна, но без да го поглежда и без интонация в гласа, че искала първите им часове заедно да са съвършени.

А Уилям каза:

— Те са… и ще бъдат съвършени. Трябва да почиваш. Бракът ни ще започне от утре.

И подобно на други младоженци, за които беше чувал и за чиято сметка по едно или друго време беше пускал шеги, той не прекара първата брачна нощ заедно с жена си — сви се с дългото си тяло на тясното канапе и скован, не мигна — гледаше с отворени очи отминаващата нощ.

Събуди се рано. Апартаментът, уреден и платен като сватбен подарък от родителите на Едит, беше на десетия етаж и от него се откриваше гледка към града. Уилям повика тихо Едит и след няколко минути тя излезе от спалнята, като се опитваше да пристегне колана на пеньоара си и се прозяваше сънено, с лека усмивка. Уилям усети как от плисналата го любов на гърлото му засяда буца, той хвана Едит за ръка и застанали на прозореца във всекидневната, двамата загледаха надолу. По тесните улици под тях пъплеха автомобили, пешеходци и каляски, на Уилям и Едит им се струваше, че са далеч, откъснати са от суетнята на човечеството и неговите начинания. В далечината, отвъд квадратните сгради от червени тухли и камък, се виждаше река Мисисипи, която, дълга и сивкаво-кафява, лъкатушеше под сутрешното слънце — речните кораби и влекачите, които плаваха надолу по острите завои, бяха като играчки, въпреки че от комините им в зимния въздух се кълбяха големи количества сив пушек. Уилям го обзе чувството на спокойствие, той прегърна жена си и я притисна леко до себе си: двамата гледаха свят, който сякаш беше пълен с обещания и ведри приключения.

Закусиха рано. Едит изглеждаше освежена, напълно възстановена след неразположението от предната вечер, отново бе едва ли не весела и гледаше Уилям с топлина и задушевност, които, както му се стори, са породени от признателност и любов. Не отвориха дума за предната вечер, Едит току поглеждаше новия си пръстен и го наместваше върху пръста си.

Облякоха се дебело — да не им е студено, и тръгнаха по улиците на Сейнт Луис, които тъкмо бяха започнали да се пълнят с хора: разглеждаха стоките по витрините, говореха за бъдещето и мислеха съсредоточено как да го запълнят. Уилям започна да си връща лекотата и непринудеността, които бе открил в началото, докато ухажваше тази жена, станала негова съпруга, Едит се бе вкопчила в ръката му и сякаш слушаше онова, което той казва, както никога дотогава. В късната сутрин пиха кафе в топло малко кафене и погледаха как минувачите бързат в студа. Намериха екипаж и отидоха с него в Художествения музей. Хванати за ръце, тръгнаха из високите зали, през наситения блясък на светлината, отразена в картините. В тишината, в топлината, във въздуха, който подобно на старинните картини и статуи сякаш беше извън времето, Уилям Стоунър усети как го плисва обич към високото крехко момиче, което вървеше до него, а също спокойна страст, надигнала се, топла и сдържано чувствена като багрите, излъчвани от стените наоколо.