Когато в късния следобед си тръгнаха, небето бе покрито с облаци и бе започнало да ръми, но Уилям Стоунър носеше в себе си топлината, която бе събрал в музея. Малко след залез слънце се прибраха в хотела, Едит отиде да си почине в спалнята, а Уилям се обади да поръча от долу лека вечеря, която да донесат в апартамента, после го обзе внезапно вдъхновение и той слезе в ресторанта, където помоли да изстудят бутилка шампанско, която да качат до един час. Барманът кимна мрачно и му обясни, че шампанското нямало да е особено хубаво. На първи юли Сухият режим влизаше в сила в цялата страна и вече се смяташе за незаконно да произвеждаш спиртни напитки — в избата на хотела имало най-много петдесетина бутилки шампанско от всички марки. И Уилям трябвало да плати повечко. Той се усмихна и отговори, че е съгласен.
При по-особени поводи Едит бе пийвала в дома на родителите си по малко вино, но никога не бе опитвала шампанско. Докато вечеряха на квадратната масичка във всекидневната, тя погледна притеснена странната бутилка в кофичката с лед. В мрака с неравен пламък горяха две бели свещи в матови месингови свещници, Уилям беше угасил другото осветление. Докато двамата с Едит разговаряха, свещите потрепваха между тях, а светлината улавяше извивките на гладката тъмна бутилка и проблясваше по леда около нея. Те бяха притеснени и предпазливо весели.
Най-неочаквано Уилям издърпа тапата на шампанското, от силния бумтеж Едит подскочи, от гърлото на бутилката блъвна бяла пяна, която намокри ръката му. Те се засмяха на непохватността му. Изпиха по една чаша и Едит се престори на пияна. Изпиха по още една. На Уилям му се стори, че Едит се отпуска, че лицето й се успокоява, че очите й потъмняват замислено. Стана и отиде да застане зад нея, както тя седеше на масичката, хвана я за раменете, изумен колко дебели и тежки са пръстите му върху нежната й плът и кост. Едит се напрегна от допира му, а Уилям плъзна нежно длани отстрани по тънкото й вратле и я помилва по меката червеникава коса — вратът й беше скован, жилите направо трептяха от напрежението. Хвана я за ръцете и я вдигна леко, така че тя стана от стола, после я обърна към себе си. Очите й, големи, светли и почти прозрачни в светлината на свещите, го погледнаха невиждащо. Уилям усети далечна близост с нея, жалост, задето е толкова безпомощна, от желание гърлото му пресъхна и той не можеше да говори. Придърпа леко Едит към спалнята, но долови в тялото й бърза твърда съпротива — прииска му се да я сломи.
Остави отворена вратата на неосветената спалня, свещите сияеха едва-едва в мрака. Зашепна, сякаш за да успокои Едит и да й вдъхне сигурност, но думите му излязоха задавени и Уилям сам не чу какво е казал. Хвана Едит за тялото и затърси опипом копчетата, които щяха да я отворят за него. Едит го избута бездушно — в здрача очите й бяха затворени и устните стиснати. Тя се извърна, да не е с лице към Уилям, и с бързо движение разхлаби роклята, така че да се свлече на купчина около краката й. Ръцете и раменете й бяха голи, Едит потрепери, сякаш й е студено, и каза глухо:
— Иди в другата стая. Ще бъда готова след минута.
Той я докосна по ръцете и долепи устни до рамото й, но тя не се обърна към него.
В дневната Уилям загледа как свещите проблясват по остатъците от вечерята, насред която бе оставена бутилката шампанско, все още пълна до над половината. Наля си в чашата малко от виното и го опита, беше станало топло и възсладко.
Когато се върна, Едит беше легнала и бе придърпала завивките чак до брадичката си, лицето й беше обърнато нагоре, очите й бяха затворени, по челото й се бе образувала тънка бръчица. Стоунър се съблече тихо, сякаш Едит спи, и легна до нея. Известно време лежа с желанието си, превърнало се в нещо безлично, което принадлежеше само на него. Заговори на Едит, сякаш искаше да намери убежище от чувствата си, тя не отвърна. Уилям сложи ръка върху нейната и усети под тънкия плат на нощницата плътта, за която копнееше. Плъзна длан по нея, Едит не се помръдна, бръчката се вряза по-надълбоко. Уилям заговори отново, каза в тишината името й, после легна върху нея, нежен в непохватността си. Когато докосна гладките й бедра, Едит извърна рязко глава встрани и вдигна ръка, за да си закрие очите. Не издаде и звук.