След това Уилям легна до нея и й заговори в спокойствието на любовта си. Сега вече очите й бяха отворени и го гледаха от здрача, лицето й беше безизразно. Най-неочаквано Едит отметна рязко завивките и след като прекоси забързано стаята, влезе в банята. Уилям видя как осветлението се включва и чу, че Едит повръща силно и мъчително. Повика я и отиде при банята, вратата беше заключена. Повика още веднъж, тя не отговори. Върна се в леглото и я зачака. След няколко минути тишина осветлението в банята се изключи и вратата се отвори. Едит излезе и дойде сковано да си легне.
— От шампанското е — каза. — Не трябваше да пия втората чаша.
Зави се и обърна гръб на Уилям, след малко вече беше заспала: дишаше равномерно и тежко.
5
Прибраха се в Колумбия два дни по-рано, отколкото възнамеряваха: неспокойни и напрегнати от уединението си, сякаш се движеха заедно из затвор. Едит каза, че наистина не е зле да се върнат в Колумбия, та Уилям да се подготви за лекциите, а тя да започне да подрежда в новото жилище. Стоунър се съгласи веднага — и си помисли, че нещата ще потръгнат, след като двамата се приберат в своя дом, при хора и обстановка, които познават. Същия следобед си събраха багажа и вечерта вече бяха във влака за Колумбия.
В припрените смътни дни преди сватбата Стоунър беше намерил свободно жилище на втория етаж в стара сграда с вид на плевня на пет пресечки от университета. Беше тъмно и голо, с тясна спалня, мъничка кухня и огромна дневна с високи прозорци — навремето тук бе живял художник, преподавател в университета, който явно не бе от най-подредените: широките тъмни дъски по пода бяха напръскани с всички оттенъци на жълтото, синьото и червеното, по стените имаше размазана боя и мръсни петна. Стоунър смяташе жилището за романтично и удобно — добро място за начало на нов живот.
Едит се нанесе така, сякаш жилището бе враг, който трябва да бъде победен. Макар и несвикнала на физически труд, изтърка почти цялата боя по подовете и стените и изчегърта мръсотията, която й се привиждаше навсякъде: ръцете й се покриха с мазоли и лицето й стана измъчено, с тъмни кръгове под очите. Когато Стоунър се опита да й помогне, тя се заинати, стисна устни и поклати глава, каза, че времето му трябвало за наука и това било нейна работа. Той все пак настоя да се включи и Едит направо се разсърди и реши, че я унижават. Озадачен и безпомощен, Уилям вдигна ръце и загледа как Едит продължава да търка намусено и непохватно лъснатите подове и стени, да шие пердета и да ги закача накриво по високите прозорци, да поправя, да боядисва и пребоядисва покъщнината втора ръка, която бяха започнали да събират. Макар и несръчна, тя се трудеше с мълчалива и напрегната ярост и когато следобед се прибереше от университета, Уилям я заварваше капнала от умора. Тя се завлачваше да приготви вечеря, хапваше набързо и после изчезваше с мърморене в спалнята — да спи като упоена чак до другата сутрин и да става едва след като Уилям е тръгнал на лекции.
След месец той вече знаеше, че бракът му е провал, след година се отказа от надеждата, че нещо ще се подобри. Усвои мълчанието и не настояваше на любовта си. Заговореше ли на Едит, докоснеше ли я нежно, тя се извръщаше и се затваряше в себе си, ставаше безмълвна, търпяща и дни наред се докарваше до нови висоти на изтощението. От неизречено упорство, каквото притежаваха и двамата, продължаваха да делят едно легло, случваше се нощем, насън Едит да се притисне неволно до него. И тогава — пак понякога, решимостта и ясното му съзнание рухваха пред любовта и той лягаше върху нея. Ако Едит се бе разсънила достатъчно, тя се сковаваше и се напрягаше, извръщаше с познато движение глава настрани и я заравяше във възглавницата, за да изтърпи насилието, в такива случаи Стоунър гледаше да свърши възможно най-бързо с любовта, мразеше се за припряността и съжаляваше за страстта си. По-рядко Едит лежеше сънена и тогава не се дърпаше и шепнеше — Уилям не знаеше дали от възмущение или от изненада. С времето започна да чака с трепет тези редки и непредсказуеми мигове, защото в това сънено покорство можеше да се преструва, че е намерил някакъв отклик.
И не можеше да обсъжда с Едит, че, както му се струваше, е нещастна. Опиташе ли, тя възприемаше думите му като мнение за самата нея и за това доколко е оправна в живота и се затваряше навъсена в себе си, точно както докато Уилям я любеше. Той винеше непохватността си и смяташе, че сам носи отговорност, задето Едит се чувства така.