На вратата се обърна и каза:
— Аз… Радвам се, че искаш дете, Едит. Знам, че в някои отношения бракът ни те разочарова. Надявам се това да промени отношенията ни.
— Да — отвърна тя. — Ще закъснееш за лекциите. Побързай.
След като той излезе, Едит продължи да стои няколко минути в средата на стаята и да гледа вторачено затворената врата, сякаш се опитваше да си спомни нещо. Сетне тръгна неспокойно из стаята, започна да обикаля от място на място, сякаш не понасяше дрехите по себе си, които шумоляха и се гънеха върху плътта й. Разкопча пеньоара от твърда сива тафта и го остави да падне на пода. След като се обхвана с ръце, започна да мачка под тънката фланелена нощница ръцете си над лактите. Спря, после се насочи целеустремено към мъничката спалня и отвори една от вратите на гардероба, върху която бе окачено огледало — така че да се виждаш в цял ръст. Едит го намести спрямо светлината и след като се отдръпна малко, огледа отражението на високото слабо тяло в най-обикновена синя нощница. Без да сваля очи от огледалото, разкопча горните копчета на нощницата и я съблече през главата си, след което застана гола в сутрешната светлина. Намачка нощницата и я хвърли в гардероба. После се завъртя пред огледалото и пак огледа тялото си, сякаш принадлежеше на друг. Прокара длани по малките си увиснали гърди, плъзна ги леко надолу по тънкия кръст и плоския корем.
Отдръпна се от огледалото и отиде при леглото, което още не беше оправено. Отметна завивките, сгъна ги небрежно и ги прибра в гардероба. Изглади чаршафа и легна на него по гръб, с изопнати крака и ръце отстрани до тялото. Без да мига и да се помръдва, се втренчи в тавана и чака цяла сутрин, а после и целия дълъг следобед.
Вечерта, когато Уилям Стоунър се прибра, вече се мръкваше, но на втория етаж не светеше. Леко уплашен, той се качи по стълбището горе и щракна осветлението във всекидневната. В стаята нямаше никой. Уилям извика:
— Едит!
Отговор не последва. Той извика още веднъж.
Погледна в кухнята, съдовете от закуската още бяха на мъничката маса. Прекоси забързано всекидневната и отвори вратата на спалнята.
Едит лежеше гола на леглото без завивки. Когато вратата се отвори и върху нея падна светлината от дневната, тя извърна глава към Уилям, но не стана. Очите й бяха разширени и вторачени, от притворените й уста излизаха тихи звуци.
— Едит! — възкликна той и след като отиде, където лежеше тя, приклекна до нея. — Добре ли си? Какво има?
Тя не отговори, но звуците, които издаваше, станаха по-силни и тялото й се приближи. Изневиделица ръцете й се устремиха като нокти на хищна птица към него и той за малко да се дръпне, те обаче го хванаха за дрехите, започнаха да ги смъкват и разкъсват, да го дърпат на леглото до Едит. Устата й, зейнала и гореща, се впи в него, ръцете й продължаваха да го опипват, да дърпат дрехите му, да го търсят — и през цялото време очите й бяха широко отворени, вторачени и безметежни, сякаш принадлежаха на друг и не виждаха нищо.
Уилям научи нещо ново за Едит: това желание, което приличаше на глад, толкова силен, че сякаш нямаше нищо общо с нея, глад, който веднага щом бъдеше заситен, отново започваше да расте, така че и двамата живееха в напрегнатото очакване на неговото присъствие.
Макар че следващите два месеца бяха единственото време на страст, което Уилям и Едит изживяха заедно, отношенията им всъщност не се промениха. Много скоро Стоунър осъзна, че силата, привличаща телата им, няма нищо общо с любовта — те се съвкупяваха с бясна, но в същото време хладна решителност, разделяха се и пак се съвкупяваха без силата да задоволят нуждата си.
Понякога през деня, докато Уилям беше в университета, тази нужда връхлиташе с такава мощ Едит, че не я свърташе на едно място, тя излизаше и обикаляше забързано нагоре-надолу по улиците, ходеше безцелно от място на място. А щом се прибереше, дърпаше пердетата по прозорците, събличаше се и свита в полумрака, чакаше Уилям да си дойде. Още щом той отвореше вратата, Едит му се нахвърляше с диви, искащи ръце, които сякаш водеха някакъв свой си живот, дърпаше го към спалнята, към леглото, още намачкано от предната нощ или сутрин.
Едит зачена през юни и веднага след това се разболя от болест, от която така и не се възстанови докрай през цялата бременност. Едва ли не в мига, когато зачена, още преди това да се потвърди от календара и от лекаря й, гладът за Уилям, бушувал вътре в нея близо два месеца, секна. Тя показа недвусмислено на съпруга си, че няма да понесе да я докосне и с пръст, и на Стоунър започна да му се струва, че върши насилие върху нея дори само като я гледа. Ненаситната им страст се превърна в спомен и накрая Стоунър гледаше на нея като на сън, който няма нищо общо с никого от двамата.