— В антологията на Лумис и Уилард ще разберете за основния предмет на курса — поясни Стоунър, — ще изучаваме образци на средновековната поезия и проза с три цели: първо, като литературни произведения, значими сами по себе си, второ, като доказателство за началото на литературен стил и подход в литературната традиция и, трето, като риторични и граматически решения на въпроси от разговорната реч, които дори днес могат да имат приложна стойност и смисъл.
Сега вече почти всички студенти бяха престанали да си водят записки и бяха вдигнали глави, дори умните усмивки вече бяха леко напрегнати, а във въздуха стърчаха няколко ръце. Стоунър посочи една от тези ръце — на висок младеж с тъмна коса и очила.
— Това, господине, общият курс по английски за първи курс, група четвърта ли е?
Стоунър му се усмихна.
— Как се казвате, моля?
Момчето преглътна.
— Джесъп, господине. Франк Джесъп.
Стоунър кимна.
— Господин Джесъп. Да, господин Джесъп, това е общият курс по английски за първокурсници, група четвърта и аз се казвам Стоунър… факти, които безспорно трябваше да спомена в началото на занятието. Имате ли други въпроси?
Момчето преглътна още веднъж.
— Не, господине.
Стоунър кимна и се огледа дружелюбно.
— Някой друг има ли въпроси?
Лицата продължиха да го гледат вторачено, усмивки нямаше и няколко уста висяха отворени.
— Чудесно — рече Стоунър. — Ще продължа. Както казах в началото на занятието, целта на курса е изучаването на някои произведения от периода приблизително от тринайсети до шестнайсети век. На пътя ни могат да застанат някои исторически събития, ще има трудности, и езикови, и философски, и обществени, и религиозни, и теоретични, и практически. Всъщност цялото ни образование дотук ще бъде спънка пред нас, защото мисловните ни навици за естеството на опита са предопределили очакванията ни точно толкова подчертано, както навиците на човека от Средновековието са предопределили неговите очаквания. Като начало нека разгледаме някои от тези мисловни навици, съобразно, с които човекът от Средновековието е живял, разсъждавал и писал…
На тази първа среща Стоунър не държа студентите до края на часа. Някъде по средата приключи с въведението и им даде домашно за почивните дни.
— Бих искал да напишете кратко есе, не повече от три страници, за начина, по който Аристотел е тълкувал понятието topoi, или в приблизителен превод на английски, темата. В Книга втора на „Риторика“ на Аристотел ще намерите подробно изложение на понятието, а в изданието на Лейн Купър е включен предговор, който, както ще установите, ще ви бъде от изключителна полза. Трябва да предадете есето в… понеделник. Мисля, че това е всичко за днес.
След като каза на студентите, че са свободни, той ги гледа угрижено известно време — те не помръдваха. После им кимна рязко и излезе от аудиторията с кафявата папка под мишница.
В понеделник по-малко от половината студенти бяха готови с есето, Стоунър освободи онези, които го предадоха, и довърши занятието с останалите — обясни отново и отново темата, която беше задал, докато не беше сигурен, че са я схванали и са в състояние до сряда да напишат зададеното есе.
Във вторник забеляза в коридорите на Джеси Хол, пред кабинета на Ломакс неколцина студенти — видя, че са от първата му група. Докато ги подминаваше, те се извърнаха с гръб към него и погледнаха към пода, към тавана или към вратата в кабинета на Ломакс. Стоунър се подсмихна, отиде в кабинета си и зачака да го потърсят по телефона — беше сигурен, че е неминуемо.
В два следобед му позвъниха. Той вдигна слушалката, отговори и чу гласа — леден и учтив, — на секретарката на Ломакс.
— Господин Стоунър? Господин Ломакс би искал да се видите днес следобед, възможно най-бързо с господин Ърхарт. Той ви чака.
— Ломакс ще бъде ли там? — попита Стоунър.
Настъпи стъписано мълчание. Гласът отвърна неуверено:
— Според мен… не… вече има уговорена среща. Но господин Ърхарт има правото да…
— Кажете на Ломакс, че не е зле да дойде и той. Предайте му, че до десет минути ще бъда в кабинета на Ърхарт.
Джоуел Ърхарт беше младеж, който вече бе започнал да плешивее и наскоро беше прехвърлил трийсетте. Преди три години Ломакс го беше довел в катедрата и когато се разбра, че е сериозен, но не особено талантлив и без преподавателска дарба, бе сложен да отговаря за учебната програма на първокурсниците в Английската катедра. Кабинетът му всъщност не бе кабинет, а малка стаичка като ниша в дъното на голямата обща стая, където двайсетина млади преподаватели имаха бюра, и за да стигне до там, Стоунър трябваше да прекоси цялото помещение. Докато се провираше между бюрата, някои от преподавателите вдигнаха глави и го погледнаха, ухилиха се открито и го проследиха с очи как върви през стаята. Стоунър отвори вратата, без да чука, влезе в кабинета и седна на стола срещу бюрото на Ърхарт. Ломакс го нямаше.