— Добре е!
— Добър брат имате… Работи, пести и мисли за черен ден! Ние всеки ден се видваме с него и аз се радвам, като го гледам как се труди — каза Пападати и погледа ми в очите, чегато искаше да прочете в тях защо съм дошла. Усетил се беше.
В това време влезе Теофану, натруфена като кукла, и подаде ми сладко; а по-малката ми донесе каве. Когато момичетата излязоха пак, то Пападати ме погледа засмяно в очите и рече:
— Аз видя, че ти си дошла за някоя работа, и искам да ми я кажеш.
„Нашите българи не би направили това; тия са срамежливи хора“ — си помислих, па му я изтърсих:
— Аз съм дошла да искам вашето момиче за брата ми Стояна.
Пападати ме погледа пак засмеяно и рече ми полекичка:
— А много ли иска брат ти?
— За това нещо той ми нищо не рече — казах аз.
— E-e-e-e! Не харесва ми се такъв зет, който не пита много ли прикя има невестата му! Ала нищо, ще се оправи той. Да ти кажа право, аз нямам голямо богатство и затова не мога да дам на момичетата си повече от дванайсет хиляди гроша.
— Аз зная, че Стоян търси не пари, а жена и въртокъщница — казах аз.
— Когато е така, то аз ви давам дума и без да питам дъщеря си. Кажи Стояну, че аз пристаям; а когато пристаям аз, то ще да пристане и тя.
— А аз мисля, че е по-добре да попитам и нея — може тя да го не ще. Когато един човек се жени, то трябва добре да се премисли, защото женитбата не е играчка.
Пападати остави чубукът си и излезе.
VII
Боже, какво богатство имаше в къщата на тоя човек; а той ми каза, че няма голямо богатство! Богатите хора колкото повече богатеят, толкова и по-жадни стават! Не менявам аз мой Павле за всичките сарафи, ако той и да няма големи богатства. „Когато е малко, то е и сладко“ — казват нашите българи.
След малко време Пападати се върна, а след него влезе и Теофану.
— Аз ти вече казах, че дъщеря ми ще да вземе оногова, когото й избира аз сам — каза Пападати и взема пак чубукът си.
— Не ща аз Стояна — каза Теофану и заплака.
— За какво го не щеш? — извика Пападати и погледа към дъщеря си твърде сърдито.
— Във Фелибе има и по-добри от него — каза тя.
— Има по-добри; ала не са за твоите зъби! Аз искам да вземеш Стояна и ще да го вземеш.
— Баялдисала съм за един пльос-вулгарос.
— Мълчи — извика Пападати и тупна с кракът си. — Ако не вземеш Стояна, то ще те изгоня из къщата си и не ща вече и да те видя.
Разбира се, че всичкото това беше само детинска играчка, защото аз твърде добре знаех, че Теофану не само би вземала брата ми на драго сърце, а и краката ми би целунала; но тя искаше да ми докаже, че не обича българете и че ако Стоян иска да бъде щастлив, то той трябва да стане грък. Яд ме беше да гледам тия приструвки и аз извадих из джебът си пръстените и маргаретарът. Когато Теофану видя що й е пратил брат ми, то тя заборави, че той е пальос-вулгарос и захвана да ги разгледва от всяка една страна и да ги мери на пръстите си и на шията си.
— Кажи Стефану (прекръстиха Стояна на Стефан — гръцки работи) да дойде сам и да ме иска, защото у нас е така… Кажи му да дойде надвечер… Аз да ида да се облека…
— Младост! — каза Пападати и въздъхна.
VIII
Направихме богата сватба: но тая сватба беше гръцка; тя никак не приличаше на сватба. Ни калини, ни девери, ни годежи, ни запиви — гръцка работа! Но всичкото това още не е нищо…
Най-напред аз ходих у Стоянови почти всеки ден и радвах се, като гледах, че тия живеят мирно и съгласно. Може да са напразни моите страхове, си мислех аз и утешавах се.
И така вървеше след денят ден, след месецът месец; настана и есен; а между назе си стои всичко мирно, всичко отива добре. На свети Димитър Стоян ни повика да идеме у него на гости. Отидохме. Дошли бяха и няколко гръцки семейства, роднини на Пападати; а из Стояновите роднини само аз и мъжът ми. Забележих аз, че снаха ми ме посрещна студено и чегато й беше криво, че сме дошли и ние. Със своите роднини говори, смее се, приказва им; а мене не ще ни да погледа! „Може аз да съм я с нещо оскърбила?“ — си помислих аз. Захванаха да говорят за владишкият дякон и да го разхвалват, че той бил хубавец, образован, песнопоец и много друго; а аз казах, че владишките дякони трябва да си гледат черковите и да не ходят по махалите да закачат жените и момичетата.
Не зная от какво, но тия мои думи влязоха като остър нож в сърцето на моята снаха и тя ме изгледа така, както гледаш най-първият си душманин. Аз и сама чух как тя пошепна на друга една кокона: „Българската глава и в Атина ще да си остане празна. Иди ги и просвещавай тия хора!“ После това ние проседяхме у брата си цял ден; но нито снаха ми, нито другите кокони желаеха вече да говорят с мене и аз трябваше да седя и да мълча.