IX
Захванах рядко да ходя у Стоянови; а най-после и съвсем престанах да ходя. А и защо ще да ходя? За какви радости ще да ходя? Снаха ми из ден на ден ставаше към мене по-студена и по-сърдита! Нека я… По-добре да седя дома си и да си гледам своето огнище. Нека само Стояну бъде добре, а мене… По-добре би било да живеехме всички дружно и весело, по-добре би било да се радвахме един другиму и да живеехме душа с душа; но… Добро би било! Твоето сърце и твоята душа искат радости, искат братска любов, искат да се радват и на тревицата, и на дървенцата, и на пиленцата, и на божиите хорица; а хората мислят да те ухапят. По-добре е човеку да седи в градинката си и да се разговаря с дървенцата, защото само тия дървенца не му са неприятели! Расте си дървенцето и напоминава ти твоите млади годиници и твоите детински радости — и то е било едно време малко като тебе; но то зеленее и сега; а ти? Зеленей, мило дървенце, зеленей и расти още по-високо! Я погледайте как утешително шумят шумките му!
X
Най-напред снаха ми живееше съгласно барем с брата ми; но скоро и това съгласие се свърши. Захванали да дохождат в къщата им всякакви кокони, всякакви развалени кирии и размътили й умът. Захванала и тя да ходи по махалите и по цял ден да се не прибира дома. Всичкият ден по гости, по чаршията и по безистените за нови дрехи, всичкият ден без работа! А ако седи дома си, то се кити дори до пладне и маже се с всякакви помии: всичко, щото намери, и нужно, и ненужно, окачва на главата си, чегато главата й е бакалска кукерица. Всеки ден, всеки час, всяка минута иска пари от Стояна; а Стоян, като дете, изважда кесията си и брои й, колкото тя и да поиска.
— Дай ми от ония пари, които ти донесох от баща си — казваше тя всеки ден; а бащините й пари и за сватбата не стигнаха. — Аз ще да си ушия кадифен фустан, защото си е ушила и Тодарица — казваше тя.
— Уший си.
— Аз днес ще да ида на гости у Боюклийци.
— Ти би по-добре направила, ако да поседеше дома и ако да поразгледаше що правят слугините… Тъй се къща не върти! Хората ще да захванат да ни се смеят… Лулчовица ми рече завчера, че нашите слуги са станали бакали и продават по махалата и масло, и сирене — рекъл Стоян.
Като скокне моята снаха, като викне, като заплаче. „А що търсиш ти, казва, у Лулчовичини? Зная аз защо ти ходиш у тях… Лулчовица е твоята първа любовница… Боже, кой дявол ме е накарал да взема българин! Чуеш ли, аз не съм българка и не ще да живея като слугиня. Ако си искал слугиня, то би трябвало да вземеш жена из Паничерето. Не ща аз да работя. Боюклийката ми каза вече защо ти ходиш у Лулчевичини… Аз всичко зная.“
— Не ща аз да ходиш у Боюклийци — рекъл Стоян, — тия са развалени и развратни хора. Не ходи ти в тая къща!
— Ще ида, ще ходя, всеки ден ще ходя — казала снахата ми и отишла.
Боюклийката беше една такава развратна жена, каквито рядко се намират и на Фенер. В нейната къща пловдивските кокони си търсеха мъже; а владишките дякони — жени. Ходеха у нея и турци, и цигани.
XI
Из ден на ден снаха ми захвана да става по-лошава, по-развратна и по-непослушна. Щом Стоян излезе и иде по работата си, то тя се накити като царица и тръгне да ходи по махалите… До ушите ми дойдоха гласове, че тя се била запознала с владишкият дякон и правила с него всякакви маскаралъци. „А какво гледа Стоян? — си помислих аз. — Моят брат трябва или да е обезумял, или нищо да не види. Ослепила го е тая зъмя усойница“. Не можах вече да търпя и една неделя се събрах и отидох да видя брата си и да му разкажа що се говори за жената му. Влязох и гледам. Седи Стоян на мендерлъкът бледен, невесел и замислен.
— Добър ден, брате! — му рекох аз.
— Добре дошла, сестро! — ми каза той и погледа ме в очите така, чегато искаше от мене помощ.
— Отдавна не съм те видяла и дойдох да те видя здрав ли си.
— Не ти би трябвало да дойдеш при мене, а аз при тебе… Прости ме, Тоте, че съм заборавила и тебе заради нея… Всичко, всичко бях заборавил… Заборавил бях бащината си воля, заборавил бях роднините си, заборавил бях майчините си кости, заборавил бях и сам себе си; а тя… Тежко ми е, сестро, жално ми е! Аз съм я обичал като очите си; а тя ме е променила за един фанариотски чапкънин, за един пашовски оланин! Имането си аз разсипах за нея, здравето си изгубих… Ала не, Стоян не е фанариотин, Стоян не е от ония хора, които прощават и които заборавят онова зло, което сте им направили!… Моята чест и моето име никой не смее да погази, защото аз съм се родил от честни родители… Тежко ономува, който настъпи честта ми!