— Сестрите ти са окупирали банята, нали? — той се усмихна леко, но усмивката не освети очите му както обикновено. — Можеш да използваш нашата този път.
— Къде е брат ти, Рина? — попита майка й.
— Заспа на пода.
— О! — тя прибра мократа си коса и я върза с лента. — Това е добре. Върви да си вземеш душ. Ще ти приготвя чисти дрехи.
— Защо пожарникарят влезе вътре, когато всички други си тръгнаха?
— Той е инспектор — отвърна баща й. — Ще се опита да открие какво се е случило. Пожарната дойде толкова бързо благодарение на теб. Пит и семейството му са живи и здрави пак благодарение на теб, и това е най-важното. А ти защо беше будна толкова късно, Рина?
— Аз… — тя почувства как по врата й започва да пълзи червенина, когато си спомни за кръвта. — Трябва да кажа нещо на мама.
— Аз няма да ти се карам.
Тя погледна към босите си крака.
— Моля те. То е лично.
— Ще можеш ли да нарежеш малко наденица, Гиб? — намеси се Бианка. — Ще сляза скоро долу.
— Добре, добре — той притисна очите си с ръце. Когато ги свали, погледна отново дъщеря си. — Няма да ти се карам — повтори и излезе от стаята.
— Е, какво има, което не можеш да кажеш на баща си? Защо го обиждаш в момент като този?
— Не исках да го… събудих се, защото… защото ме болеше коремът.
— Болна ли си? — Бианка се обърна и сложи ръката си върху челото й.
— Дойде ми.
— О! О, Боже! Момиченцето ми — Бианка я притегли към себе си и я притисна силно. Сетне се разплака.
— Не плачи, мамо.
— Няма, няма. Толкова много наведнъж! Моята малка Катарина. Толкова загуби, толкова промени. Детенцето ми, моята bambina — тя се отдръпна леко. — Тази нощ си станала жена и благодарение на това спаси човешки живот. Благодарни сме за онова, което остана и ще се справим със загубите. Много сме горди с теб.
После целуна Рина по двете бузи.
— Боли ли те още коремчето? — когато кимна, майка й я целуна отново. — Първо ще си вземеш един душ, а сетне хубава гореща вана в моята баня. Ще направя така, че да се почувстваш по-добре. Искаш ли да ме питаш нещо?
— Не, знам какво да правя.
Майка й се усмихна, но очите й останаха тъжни.
— Тогава върви да се вземеш душ, аз ще ти помогна.
— Мамо, не можех да кажа това пред татко.
— Разбира се. Всичко е наред. Това са женски работи.
Женски работи. Фразата я накара да се почувства специална, а топлата вана успокои болките й. Когато слезе долу, цялото семейство вече беше в кухнята. Баща й я погали нежно по косата и тя разбра, че вече е научил новината.
На масата цареше мрачна тишина, някакво уморено спокойствие. Изглежда Бела беше свършила сълзите си — поне за момента.
Рина видя как баща й хвана ръката на майка й и я стисна, преди да заговори.
— Ще трябва да изчакаме, докато ни кажат, че е безопасно. Сетне ще започнем да чистим. Не знам какви са повредите, нито колко време ще ни бъде необходимо, преди отново да отворим ресторанта.
— Сега ще бъдем бедни — устните на Бела отново трепнаха. — Всичко е загубено и разрушено, няма да имаме повече пари.
— Да не би да нямаш покрив над главата или храна на масата, или дрехи на гърба си? — остро я скастри Бианка. — Така ли ще се държиш, когато сме в беда? Само ще плачеш и ще се оплакваш?
— Тя плака през цялото време — подчерта Ксандър, докато си играеше с парче хляб.
— Не те питам, мога да видя и сама. Баща ти и аз сме работили всеки ден петнадесет години, за да направим „Сирико“ хубаво и желано място в този квартал. А моят баща и майка работиха, за да го построят, повече години, отколкото можете да си представите. Нали не е изгоряло семейството ни, а само една сграда? Значи ще я построим наново.
— Но какво ще правим? — започна пак Бела.
— Спокойно, Изабела! — прекъсна я Фран.
— Исках да кажа, какво ще направим първо? — оправда се сестра й.
— Имаме застраховка — Гибсън погледна към чинията си, сякаш бе изненадан, че в нея има храна. Но взе вилицата си и започна да се храни. — Ще я използваме, за да възстановим или да строим наново. Имаме спестявания. Не сме бедни — добави, като погледна строго средната си дъщеря. — Но ще трябва да бъдем икономични толкова време, колкото е необходимо. Няма да можем да отидем на морето за Деня на труда, както планирахме. Ако застраховката не е достатъчна, ще трябва да посегнем на спестяванията си или да вземем заем.
— Спомнете си и за другите — добави Бианка. — Хората, които работеха за нас, сега нямат работа и няма да имат, докато не отворим пицарията отново. Някои от тях имат семейства. Не сме единствените, които пострадаха от пожара.