— Не искаш ли много? — рече Лала, размахвайки книгата.
— Слушайте, дечица, оставете порноромана си настрана, защото нещо истинско ни дойде до главите, така че отваряйте си мръсните уши… — Лала погледна Клое, Клое погледна Лала и двете започнаха да се смеят, сякаш знаеха нещо, което аз не знаех.
— Добре де, какво има? Продължаваха да се смеят съучастнически.
— Хайде, идиотчета такива, кажете ми!
— Ще ни обясниш, че Пиер се е опитал да те съблазни… — рече Лала, все още хихикайки.
— Откъде, да ви го начукам, знаеш пък ти?
— Защото го опита и с мен — отвърна тя.
— И с мен — обади се Клое.
— Шегувате се!
— Не се шегуваме — настоя Лала. — Щяхме ли…
— Кажете, какво стана?
— Добре де, аз му се изсмях и го изхвърлих от леглото, а Клое твърди, че е направила същото… но не съм напълно убедена дали да й вярвам…
— Гаднярка! Кучка — извика Клое.
— Добре… Добре… Вярвам ти.
— И искате да кажете, че след това, което се е случило, просто продължавате да висите тук?
— Е, и — защо не? — отвърна Лала небрежно. — Той е безобиден… Малко е разгонен, защото Ренди прекарва целия си живот в напреднала бременност.
— Малко разгонен? Наричаш случилото се „малко разгонен“? Аз го наричам „инцест“!
— О, Боже, Айсидора — увличаш се! Пиер е само твой зет, да му го начукам… Това не е истинско кръвосмешение.
— Не е ли? — Мисля, че бях разочарована.
— Въобще не се брои! — допълни презрително Лала. — Но аз смятам, че ти ще намериш начин да го направиш да изглежда много по-трагично на хартията. (Лала мразеше писанията ми още оттогава.)
— Ще го изработя — рекох й.
На връщане от Каркаби (заедно с новата слугиня) Пиер изглеждаше във висша степен невъзмутим и спокоен. Сочеше ни забележителностите.
Араби — мислех си, — проклети араби! Какво несъразмерно чувство за вина изпитвах винаги аз за жалките си сексуални прегрешения! А имало хора по света, и то бая, които си правят каквото им се ще и никога, дори за миг, не изпитват чувство за вина — поне докато не ги хванат. Защо съм прокълната с такова хипертрофирало свръхего? Или просто това е да си евреин? Какво ли е направил чак толкова Мойсей за евреите, като ги е извел от Египет и им е дал понятието за един Бог, еврейската мацох-бол супа и вечната вина? Не можеше ли просто да ги остави на мира да си се кланят на котки, бикове и соколи и да си живеят като другите примати (с които — както сестра ми Ренди винаги ми припомня — са такива близки роднини)? Толкова ли е чудно, че всички мразят евреите, защото са дали на света чувството за вина? Можехме да минем прекрасно и без него. Просто да си джапаме в праисторическите локви, да си обожествяваме скарабеи и да си се ебем, когато ни дойде настроението? Помислете, да кажем, малко за египтяните, които са построили пирамидите. Дали и те са висели и са се кахърили например за това, дали като Работодатели са предоставяли Еднакви Възможности на всички? Дали някога им е хрумнало да се запитат, струват ли тленните им останки колкото животът на хилядите и хиляди, умрели в строежа на пирамидите им? Потискане, двузначност, двоичност, вина. „Кой — аз да се тревожа?“ — питат арабите. Нищо чудно, че искат да изтребят евреите. Кой ли не би искал?
След като се завърнахме в Бейрут, обсъдихме плана за прибирането у дома. Лала и Клое имаха чартърен полет до Ню Йорк, така че трябваше да си тръгнат заедно. Аз щях да летя със стария си билет „отиване-връщане“ на „Алиталиа“ от Бейрут през Рим до летище „Кенеди“.
Спрях в Рим, както бях решила, и прекарах още една седмица във Флоренция, преди да поема за вкъщи, готова за скандали с Чарли. Въпреки жегата и тълпите през август Флоренция си оставаше един от най-любимите ми градове на този свят. Видях се отново с Алесандро и този път имахме почти съвършена макар и без любов шестдневна връзка. По моя молба той се отказа от манията си за мръсни думи, намерихме във Фиезоле една очарователна стаичка под наем, където се чукахме всеки следобед от един до четири часа (много цивилизован следобеден навик). Може би заради яда ми към Чарли или защото Пиер наистина ми беше създал нагласа, но моят начин на правене на любов с Алесандро беше наистина вдъхновен. Това бе единственият път в живота ми, когато съм била способна да имам разкошен, нежен секс с някого, без да си самовнушавам, че съм влюбена в него. Нещо като шестдневно примирие между моите инстинктивни импулси и свръхегото ми.
Когато Алесандро се прибираше вечер при жена си, аз бях свободна. Ходех на концерти в Пити, виждах се с някои от другите теркове, познати ми от предишното посещение, и бях отново горещо преследвана от професор Микеланджело (Карлински) с огнената брада. Въпреки горещината и пъстроцветния асортимент от гаджета аз обичах Флоренция и на моменти не ми се искаше изобщо да си тръгна. Но депресиращата преподавателска работа и омразната ми докторска дисертация ме очакваха в Ню Йорк, а и аз бях все още прекалено много ученичка, ръководена от свръхегото си, за да не предпочета това, което мразех, пред другото, което обичах. Или може би беше заради Чарли: бях възмутена от предателството му, ала не можех да дочакам да го видя отново.