Думата гой звучеше в устата му толкова нееврейски!
— Не го произнасяте правилно.
— Кое? Гой?
— О, не. Това е добре, но става дума за мазохистичен. (Типът насреща ми произнасяше Първата сричка мейс точно като англичанин.) — Трябва да внимавате при изричането на идиш думи, като мазохистичен например — казах. — Ние, евреите, сме много обидчиви.
Поръчахме си нови питиета. Той продължаваше да се прави, че търси наоколо Родни Леман, а аз пък съвсем професионално пробутвах номера със статията, която уж щях да пиша. Почти бях убедила самата себе си. Това впрочем ми беше един от най-големите проблеми. Не винаги съумявах да убедя другите в нещо, но неизменно успявах да сторя това със самата себе си. Пълен провал съм, ако трябва да се злоупотребява с нечие доверие.
— Наистина имате американски акцент — отбеляза той, усмихвайки се със своята „току-що начукана“ усмивка.
— Аз нямам акцент — вие имате.
— Ак-сент — натърти той, подигравайки ме.
— Да ти го начукам!
[# Гой — неевреи. — Б. пр.]
— Не е съвсем лоша идея.
— Как казахте, че беше името ви? (Което, ако все още си спомняте, е репликата кулминация в „Мис Джули“ от Стриндберг.)
— Ейдриън Гудлъв — отвърна типът насреща. Като при това се извърна рязко и разля бирата си върху мен. — Страшно съжалявам! — впусна се да се извинява той, бършейки масата с мръсна носна кърпа, с ръка и даже с индийската си риза; беше я свалил и ми я подаваше, за да попия с нея роклята си.
Какво кавалерство! Но аз не помръдвах, втренчена в къдравите руси косми на гърдите му, и усещах как бирата се стича между краката ми.
— Оставете. Не ми пука въобще — казах. Всъщност не беше вярно, че не ми пукаше. Харесваше ми.
Гудлъв, Гудол, Гудбар, Гудбоди, Гулчайлд, Гудив, Гудфелоу, Гудфорд, Гудфлеш, Гудфренд, Гудгейм, Гудхарт, Гудхю, Гудинг, Гудлет, Гудсън, Гудбридж, Гудспид, Гудтрии, Гудвайн. Не може да те кръстят Айзидора Уайт Уйнг (родена съм Вайс, но баща ми го преиначил, избелвайки го до Уайт скоро след появата ми на бял свят, и да не прекараш доста голяма част от живота си в разсъждения на тема „имена“.
Ейдриън Гудлъв. Майка му го била нарекла Хейдриън, но баща му я принудил да го промени на „Ейдриън“, защото звучало „по-английски“. Баща му си падал по английското звучене.
— Типична задръстена английска средна класа — произнесе се Ейдриън за своите мама и татко. — Ти би ги намразила. Прекарали са целия си живот в борба със запека в името на Кралицата, но така и нищо не им помогнало. Губеща страна във всички битки. Запекът е перманентен.
[# Словосъчетания, които биха могли да бъдат фамилии имена: Гудлъв — добра любов, Гудол — всичко добро, Гудбоди — добро тяло, Гудчайлд — добро дете, Гудив — Нова година, Гудфелоу — добро момче… — Б. пр.]
[## Уайт и Вайс — бяло, съответно на английски и немски език. — Б. пр.]
После шумно пръдна, за да сложи точка по въпроса. Ухили се. Гледах го в захлас.
— Ти си истински примитив — казах му ехидно. — Дете на природата.
Ала Ейдриън продължаваше да се хили. И двамата знаехме, че най-накрая бях срещнала истинския безцип-ебач.
Добре. Признавам, че вкусът ми по отношение на мъжете е доста съмнителен. Тепърва следват премного доказателства за това. Но кой би могъл да оспорва вкус? И кой би могъл да изрази с думи любовното чувство? Все едно да се опиташ да опишеш вкуса на шоколадов крем или да разкажеш как изглежда залезът, или да обясниш защо можеш да седиш с часове, правейки гримаси на бебето си… Кой е този, който ще съумее да пресъздаде всичко това на хартия? Приемаме на доверие Ромео, Жюлиен Сорел и граф Вронски, та дори и горския пазач на дивеч Мелърс. Усмивката, чорлавата коса, миризмата на тютюн и пот, циничният език, разлятата бира и звучната пръдня пред всички… Мъжът ми има разкошна черна коса и дълги тънки пръсти. Той също ме сграбчи за задника още първата вечер, когато се запознахме (докато дискутираше новите тенденции в психотерапията). По принцип харесвам мъже, способни да осъществят бърз преход от дух към материя. Защо да се губи време, след като взаимното привличане е налице? Но ако за задника ме хване мъж, когото не харесвам, вероятно бих побесняла или дори бих се отвратила. Е, добре, кой се наема да обясни защо една и съща постъпка в единия случай те отвращава, а в другия те изпълва с трепет? Кой би могъл да обясни критерия за подбора? Побърканите астролози се опитват. Както и психоаналитиците. Но обикновено нещо не достига на техните обяснения. Сякаш им убягва същественото, ядрото.