— Здравейте, крака! — рекох, когато пръстите ми изплуваха на другия край на ваната. Ръцете ми бяха насинени и ме боляха от влаченето на куфара, а краката ми — осеяни с пришки. Водата беше толкова гореща, че за миг си помислих, че ще припадна. „УДАВЕНА ВЪВ ВАНАТА НА ОТЧУЖДИЛИЯ СЕ СЪПРУГ“, написах мислено за „National Enquirer“. Нямах ни най-малка представа какво щеше да се случи след това, но в момента не ми и пукаше.
Движех се леко в дълбоката вана и чувствах, че има нещо различно, нещо странно, но точната представа за него ми убягваше.
Погледнах надолу към тялото си. Същото. Розовото на бедрата ми, триъгълникът къдрави косми, връвчицата на тампакса на риболов във водата като герой на Хемингуей, белият корем, гърдите — потопени наполовина, зърната им топли и порозовели от димящата вода. Хубаво тяло. Мое. Реших да си го задържа.
Прегърнах се. Страхът — като че ли той липсваше сега! Студеният камък, който бях носила в гръдта си цели двадесет и девет години, си бе отишъл. Не изведнъж. И може би не завинаги. Но сега си беше отишъл.
А дали не бях дошла само за да се изкъпя? Може би щях да си тръгна, преди да се е върнал Бенет. Или пък щяхме да се приберем заедно у дома, да се разберем. Или може би щяхме да се приберем заедно у дома и да се разделим. Не беше ясно как щеше да свърши цялото приключение. В романите от деветнайсети век те се оженваха. В романите от двайсети век те се развеждаха. Възможен ли е завършек, в който те не правят нито едното, нито другото? Засмях се на себе си: каква литературка бях. „Животът няма фабула“ е един от любимите ми изрази. Няма сюжет поне докато още живеете. А след като умрете, сюжетът вече не ви засяга.
Ала каквото и да се случеше, знаех, че ще го преживея. Знаех преди всичко, че щях да работя. Да оцелееш значеше да бъдеш роден отново и отново. Не бе лесно, а беше и винаги болезнено. Но не съществува никакъв друг избор освен смъртта.
Какво щях да кажа, ако Бенет влезеше? „Дойдох просто да се изкъпя“? Както си бях гола, можех ли да бъда сдържана? И колко сдържана можеш да бъдеш на голо?
— Ако лазиш унизително, ще се върнеш на изходната точка — беше казал Ейдриън. Знаех със сигурност, че нямаше да лазя. Но повече нищо не ми идваше наум. Е, стигаше ми и това.
Пуснах още топла вода и насапунисах косата си. Помислих си за Ейдриън и му изпратих целувки от сапунени балончета. Помислих си и за безименния изобретател на ваната. Бях някак си сигурна, че е била жена. А изобретателят на запушалката на ваната — дали е бил мъж?
Затананиках си и си изплакнах косата. Докато я сапунисвах отново, Бенет влезе.