— Дрън-дрън!
— Само да ме видиш. Ще избягаш на километри.
— Защо? Толкова ли си непоносима?
— Така казва Бенет.
— Ами тогава защо той не е избягал? Всъщност това е лайнен номер, за да те държи нащрек. Виж — аз веднъж преживях с Мартин периода, когато тя превъртя. Сигурен съм, че при теб не би могло да бъде по-зле. Човек трябва да изкльопа много гадории от хората, за да получи от тях и доброто.
— Леле, колко добре звучи — мога ли да си го запиша?
— На видеокасета ли? — и се целунахме продължително. Когато спряхме, Ейдриън рече: — Знаеш ли, за интелигентна жена ти си пълна идиотка.
— Изричаш едно от най-милите неща, които някога някой ми е казвал.
— Това, което искам да кажа, е, че ти можеш да имаш каквото си пожелаеш, само че не го знаеш. Би могла да хванеш Господа за шлифера. Тръгни с мен и ще видиш колко малко ще ти липсва Бенет. Ще изживеем цяла одисея. Аз ще открия Европа — ти ще откриеш себе си.
— Това всичко ли е? Кога започваме?
— Утре или вдругиден, или в събота. Щом свърши конгресът.
— И къде ще отидем?
— Ето тук е номерът.
— Никакви планове. Просто изчезваме. Ще бъде нещо като „Гроздовете на гневните“. Ще бъдем скитници.
— Гроздовете на гнева!
— Гневните.
[# Става дума за романа на Дж. Стайнбек, „Гроздовете на гнева“, известен у нас като „Гневът на мравките“. — Б. пр.]
— Гневът като гняв Господен.
— Гневните.
— Бъркаш, пиленце. Ти си необразован, както сам си призна. Стайнбек е американски писател — „Гроздовете на гнева“.
— Гневните.
— Окей, бъркаш, но карай да върви.
— Дадено, любов.
— Значи имаш предвид да заминем ей така, без определена цел?
— Целта за теб е да откриеш колко си силна. Целта е да започнеш да вярваш, че можеш да стъпиш на собствените си крака — това би трябвало да е достатъчна цел за когото и да било.
— А Бенет?
— Ако е умен, просто ще забегне с някое друго маце.
— И ще го направи ли?
— Така поне бих постъпил аз във всеки случай. Виж, ясно е, че ти и той трябва да се преустроите по някакъв начин. Не бива да продължавате да хленчите цял живот. Хората може и да умират в Белфаст и в Бангладеш, но това е само допълнителна причина, поради която трябва да се научите да се забавлявате. Предполага се все пак, че животът трябва да бъде забавен, или поне част от него. Ти и Бенет звучите като двойка фанатици: „Надежда всяка оставете: краят е близък.“ Не правите ли нищо друго, освен да се притеснявате? Това е такава дяволска загуба на време.
— Той те нарича с най-лошите възможни епитети — казах аз през смях.
— Така ли?
— Нарича те „частичен обект“.
— Наистина? Хубаво, но той също е шибан „частичен обект“. Психологизиращо копеле.
— И ти се изяви в психологизирането, нали, скъпи? Понякога мисля, че би трябвало да се махна и от двама ви. ЖЕНА ЗАДУШЕНА ОТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ЖАРГОН. ЛЮБОВНИКЪТ И СЪПРУГЪТ — ЗАДЪРЖАНИ ЗА РАЗПИТ.
Ейдриън се засмя и ме погали по задника. Няма професионален жаргон за това. Беше един целокупен обект. Задник и половина фактически. Никога не съм се чувствала по-щастлива за дебелия си задник, отколкото, когато бях с Ейдриън. Ако мъжете само знаеха! Всички жени си мислят, че са грозни, дори красивите. Мъж, който разбере тази тайна, би могъл да начука повече жени и от Дон Жуан. Всички те мислят, че путките им са грозни. Всички те намират дефекти във фигурите си. Всички те мислят, че задниците им са прекалено големи, гърдите им — прекалено малки, бедрата им — прекалено тлъсти, глезените им — прекалено дебели. Дори моделите и актрисите, дори жените, за които си въобразявате, че са толкова красиви, че нямат за какво да се притесняват — дори и те се притесняват през цялото време.
— Обичам дебелия ти задник — рече Ейдриън. — Колко ли храна си погълнала, за да се сдобиеш с такъв дебел задник. Хмм! — и заби зъбите си в него. Канибал. — Сбърканото във вашия брак е — допълни той на задника ми, — че целият е изтъкан само от работа. Никога ли не се забавлявате заедно?
— Разбира се, че да… еее, боли!
— Кога например? — седна той. — Разкажи ми кога ви е било весело.
Напъвах мозък. Караниците в Париж. Автомобилната катастрофа в Сицилия. Скандалите в Паестум. Скандалите за това кой апартамент да вземем. Караницата, задето напусках психоаналитиците. Тази заради карането на ски. Караницата заради самата караница.
— Било ни е весело много пъти. Няма защо да ме въртиш на шиш.
— Ти си лъжкиня. Всичките ти психоанализи са истинска загуба на време, ако още продължаваш да лъжеш непрекъснато самата себе си.
— Весело ни е в леглото.
— Само заради това, че аз не те начуках, както трябва, бас ловя.