— Ейдриън, мисля, че ти наистина искаш да разрушиш брака ми. Това е играта ти, нали? Доставя ти удоволствие и си зациклил на тази тема. Може аз да съм зациклила на тема „чувство за вина“. Бенет може да е зациклил на тема „професионален жаргон“. Но ти си зациклил на тема „триъгълници“. Това е твоята специалност. С кого живееше Мартин, та въпросното обстоятелство я направи толкова привлекателна за теб? С кого се чукаше Естер? Ти си брачен вампир, ясно ли ти е! Ти си лешояд.
— Да, когато намеря мърша — обичам да я почистя. Ти го каза, не аз. Метафората за лешояда е твоя, патенце. Мъртвата плът — също твоя. И тази на Бенет.
— Мисля, че харесваш Бенет повече, отколкото си признаваш. Мисля, че те вълнува.
— Само не мога да реша дали съм педал или не — изхили се той.
— Бас държа, че си.
— Мисли си каквото искаш, патенце. Каквото и да е, но все нещо ще ти пречи да се порадваш истински на живота. Каквото и да е, но ще продължиш да страдаш. Познавам го добре твоя тип. Проклета еврейска мазохистка. Всъщност доста харесвам Бенет, само че той пък е проклет китайски мазохист. Би му сторила добрина, ако изчезнеш. Така ще му стане ясно, че не може да продължава да живее по този начин, страдайки през цялото време и призовавайки Фройд за свидетел.
— Ако се махна, ще го загубя.
— Само ако не си е струвало да го имаш.
— Защо казваш това?
— Защото е повече от очевидно. Ако той се махне, значи не е за теб. А вземе ли те обратно, всичко ще бъде вече на съвсем нова основа. Никакво раболепие повече. Никакво безкрайно манипулиране един другиго с чувството за вина. Нищо не можеш да загубиш. А ние междувременно ще си прекараме страхотно!
Преструвах се пред Ейдриън, че не съм изкушена, но всъщност бях. И то жестоко. Като си помислех, Бенет, изглежда, наистина знаеше всичко за живота освен едно — че забавлението също представляваше важна част от него. Животът беше продължително боледуване, което трябваше да бъде излекувано с помощта на психоанализата. Можете и да не се излекувате, но в края на краищата нали човек умира при всяко положение. Медицинската кушетка ще се издигне край вас и ще се превърне в ковчег, а шест психоаналитици в черни костюми ще отнесат ковчега ви (и ще изсипят над зейналия ви гроб своя професионален жаргон).
Да, Бенет знаеше за частичните обекти и за цялостните обекти, за Едип и за Електра, за училищната фобия и за клаустрофобията, импотенцията и фригидността, отцеубийството и майцеубийството, желанието за пенис и желанието за утроба, отработването и свободните асоциации, депресията и меланхолията, интрапсихичния конфликт и екстрапсихичния конфликт, носологията и етиологията, сенилната деменция или ранната деменция, проекцията и интрожекцията, самоанализа и груповата терапия, формирането на симптомите и изострянето им; знаеше за състоянието на амнезия и състоянията на бягство, за патологичния плач и смях насън, за безсънието и прекомерното спане, за неврозите и психозите — много преди тези понятия да бяха стигнали до ушите ви — но, изглежда, не знаеше нищо за смеха и за майтапа, за остроумниченето и за словоплетениците, прегръдките и целувките, песните и танците; накратко — за всички онези неща, заради които си струваше да се живее. Сякаш бихте могли да пожелаете животът ви да бъде щастлив чрез психоанализата. Сякаш бихте могли да я карате и без смях, щом имате психоанализата. Ейдриън умееше да се смее и в този момент бях готова да продам душата си за него.
Усмивката. Кой беше казал, че усмивката е тайната на живота? Хиленето на Ейдриън беше чисто келешко. Аз също се смеех през цялото време. Когато бяхме заедно, чувствахме, че сме в състояние да победим всичко единствено и само със смях.
— Трябва да се махнеш от него — рече Бенет — и да се върнеш към психоанализата. Той не ти носи добро.
— Прав си — отвърнах. Какво бях изрекла току-що? Прав си, прав си, прав си. Бенет беше прав, и Ейдриън
— също. Мъжете са ме харесвали, защото винаги съм се съгласявала с тях. И не само на думи. В момента, в който изречах нещо, аз наистина си вярвах.
— Нека се върнем в Ню Йорк веднага, щом завърши конгресът.
— Добре — съгласих се и в момента също си вярвах. Иначе гледах Бенет и си мислех колко добре го познавам. Той беше сериозен и трезв понякога почти до степен на лудост, но точно това и обичах у него. Неговата абсолютна надеждност. Неговата вяра, че животът е пъзел, който в крайна сметка може да бъде подреден чрез упорита работа и непоколебимост. Аз споделях убеждението му, колкото споделях и смеха с Ейдриън. Обичах Бенет и го знаех. Знаех, че мястото ми е в неговия живот,