— Бих искал да стане. Но не се получава. Ти непрекъснато преживяваш наново детството си независимо от това дали си го признаваш или не — какво, по дяволите, си мислиш, че правиш сега с Ейдриън Гудлъв? Та той изглежда точно като баща ти — или може би не си го забелязала?
— Не съм забелязала. Той въобще не прилича на баща ми.
Бенет изсумтя:
— Разсмиваш ме.
— Слушай — няма да споря с теб по въпроса дали прилича или не на баща ми, но това, по дяволите, е наистина първият път, когато си проявил някакъв интерес към мен или си се държал така, сякаш ме обичаш. Може би трябваше в действителност да начукам някого пред очите ти, та да разбереш, че ти пука за мен. Много е смешно, нали? Нима твоята психоаналитична теория не казва нищо по въпроса? Може би на дневен ред идва твоят Едипов проблем. Може би аз съм майка ти, а Ейдриън прилича на баща ти. Защо не седнем всички заедно и групово не разнищим случая? Всъщност мисля си, че Ейдриън е влюбен в теб. Аз съм само връзката между двамата. В действителност той иска теб.
— Не би ме учудило въобще. Казах ти: мисля, че е педал.
— Защо не преспим всичките заедно и не разберем в какво се състои проблемът?
— Не, благодаря. Но не разчитай да те спирам, ако това искаш.
— Няма.
— Давай! — изкрещя Бенет със страст, на каквато не предполагах изобщо, че бе способен. — Махай се с него! Никога вече няма да можеш да работиш сериозно. Аз съм единственият човек в живота ти, който те е крепял толкова дълго, продължавай и зарежи всичко! Съсипи се напълно и въобще не очаквай да свършиш нещо, което да си струва.
— Как можеш да очакваш да напишеш нещо интересно, след като те е страх да опиташ нещо ново? — попита Ейдриън.
Току-що му бях казала, че няма да замина с него и че съм решила да се завърна с Бенет у дома. Седяхме в триумфа на Ейдриън, паркиран на улицата зад университета. (Бенет участваше в заседанието на тема „Агресията в големите групи“.)
— Непрекъснато се хвърлям да опитвам нови работи и точно в това е проблемът.
— Глупости. Ти си изплашена малка принцеса. Предлагам ти да опиташ нещо, което наистина би могло да те промени, нещо, за което наистина би могла да пишеш, а ти бягаш. Обратно при Бенет и в Ню Йорк. Обратно в малката си безопасна, брачна, уютна дупчица. Господи, колко доволен съм, че не съм женен вече, щом бракът води именно към това. Мислех, че си с повече характер. След като прочетох всичките ти „чувствени и еротични“ стихове — в кавички, — имах по-добро мнение за теб. — И ме погледна с отвращение.
— Ако прекарвах цялото си време в опити да бъда чувствена и еротична, щях да съм прекалено уморена, за да описвам състоянието си — защитавах се.
— Неискрена си — възкликна той, — пълна симулантка. Никога няма да намериш нещо, за което си струва да пишеш, ако не пораснеш. Смелостта е първият принцип. Ти си просто изплашена.
— Не ме тормози.
— Кой те тормози? Просто слизам на нивото ти! Ако не се научиш да бъдеш смела — няма да разбереш нищо за шибаното писане.
— А ти, по дяволите, какво знаеш за това?
— Знам само, че съм прочел нещичко от твоите писания и че там показваш частици от себе си. И ако не внимаваш, ще станеш фетиш за всякакви вманиачени типове. Всички смахнати на света ще ти се струпат на главата.
— Вече ми се е случвало до известна степен. Моите стихове са щастливи ловни полета за всички мозъци, дето им е избил балансът — изплагиатствах аз Джойс, но Ейдриън, бидейки неграмотен, нямаше да забележи. Месеци наред след като излезе първата ми книга, получавах безброй странни телефонни обаждания и писма от мъже; кореспондентите ми предполагаха, че правя всичко, за което пишех, и че го правех с всеки и навсякъде. Внезапно станах нещо като обществена собственост. Усещането беше чудновато. В известен смисъл всеки наистина пише, за да съблазни света, но когато това се случи, започва да се чувства като курва. Несъответствието между живота и творбата се оказва по-голямо от всякога. А хората, съблазнени от произведението ви, са съблазнени обикновено поради всякакви погрешни причини. Или пък поради истинските причини? Дали пък всички смахнати на този свят имат телефонния ви номер? И дори не само вашия.
— Мислех, че между нас наистина се случваше нещо хубаво — рече Ейдриън, — но сега вече — край! Защото тебе просто те е шубе. Наистина ме разочароваш… Е хайде, не ми е за първи път да ме разочарова жена. Оня ден, когато те видях да се караш на регистрацията, си помислих: ето наистина една превъзходна жена — истински борец. Тя не приема живота на колене. Но съм сбъркал, изглежда. Ти не си авантюристка. Принцеса си. Извини ме, че се опитах да смутя твоя малък, сигурен брак. — Той завъртя ключа в контакта и подкара колата, за да подчертае думите си.