Куче влачи рече: „Докторе, говедото не го е страх, че ще го ухапе щръклицата. Него да го ухапе щръклицата, все едно че бълха го е ухапала. Говедото го е страх, че като го ухапва, щръклицата си снася яйцето. Когато това яйце се излюпи, то става на какавида и се храни под кожата на говедото. И нали е на гърба точно, добичето няма как да се почеше. Какавидата живее колкото живее и идва едно време, та й израстват крила и тя изхвръква от говедото и почва да пищи като щръклица. Така копринената буба става на какавида вътре в меунката3, живее в нея и се превръща на пеперуда. От какавидата го е страх говедото, а не от щръклицата. Затова то, щом я чуе да пищи из полето, гледа да се мушне в гъста гора, та ако щръклицата се залепи за гърба му, то да побегне и гъстакът да събори щръклицата от гърба му. По-хитро нещо от това едва ли може да се измисли. А птиците, дето били на йероглиф, трябва да ви кажа, че съм виждал такива птици. Есенно време съм ги виждал само че те повече на буквата Л летят. Жерави било, птици било, а и дивата гъска също, като лети, все рисува по небето буквата Л, само че нейната буква е по-разкрачена. Щъркелът, кога си отива, и той лети на ято, ама не може да направи буква. Косовете, и те летят на ята, там пък хептен никаква буква няма, ами в пълна бъркотия всичко хвърчи.“
Докторът поклати глава, съгласявайки се с Куче влачи относно щръклицата, буквата Л и бъркотията при косовете. Наистина, състояние, много близко до това на добичето — съгласи се той, — чуваш нарастващото пищене на щръклицата, но не знаеш от коя именно посока се носи към тебе и дали не е вътре в тебе.
Той продължи: Виждах ханджията, подпрян на куция си крак, той замяташе серкмето в реката, притегляше го бавно към себе си, с един замах го обръщаше на брега и обираше рибата от него. Като събра достатъчно риба, той прехвърли серкмето през рамото си, без да обръща внимание, че мокри ризата на гърба му, и мина с куцане през градината. Бе ни казал, че ще отиде да набере зеленчук, но го видях как мина покрай оставената в градината кошница, без да я погледне дори. Отиде откъм задната страна на ханчето, простря серкмето под стрехата да съхне, чувах как оловните тежести се блъскат глухо една в друга, после го видях да се появява с бакърена тепсия, изсипа рибата в тепсията и протягайки напред куция си крак, седна да корми риба.
Гледах гърба на ханджията, една мисъл ме глождеше непрекъснато и не ми даваше покой. На отиване към градината той куцаше с единия крак, в това можех да се закълна, а ето сега, връщайки се от реката, нашият куцаше с другия крак — в това също можех да се закълна. Припомних си как сядаше край масата на верандата и много образно си представях как човекът отместваше настрани и напред куция крак: мигар беше възможно само докато отиде до реката и се върне да оправи куция крак и да почне да куца с другия! Сам по себе си въпросът беше нелеп, но не можех да се измъкна от него, а още по-малко можех да си отговоря. Помня, че колкото повече гледах ханджията, зает с корменето на риба, и опънатия като пън крак край бакърената тепсия, толкова повече тъпота ме обхващаше.
Казах, че слънцето се бе скрило зад соватите, сянка легна над ханчето. Жетварите, скрити в кичестите круши, млъкнаха, природата потъваше в моментен размисъл, вглъбяваше се в себе си, стихваше, преди да започне отвсякъде да пъпле здрач. Един от нашите се изправи бавно от масата, засвири внезапно и силно с уста и пъхайки ръце в джобовете си, се запъти към помпата. Той ни за миг не спря да свири, улови се за дръжката на помпата, както удавник вероятно се улавя за сламката, и заскрибуца с нея. Цигук-цигук — скърцаше с железата си помпата, по едно време от нея рукна вода, плисна в коритото, а човекът продължаваше да издува бузи и да свири с всички сили. Това продължи дълго и беше мъчително да го слушаме как се насилва да свири и как цигука с помпата. По едно време той се обърна към нас, та ни изгледа, искаше да провери, изглежда, като как ни действува на нервите всичко това. Не можа много да се наслаждава, защото грабнах един пепелник и с все сила го запокитих към него. Досрамя ме веднага от тази ми постъпка, имах чувството, че някой друг вместо мене извърши действието. Онзи спря да свири, цигукна още веднъж или дваж с помпата, наплиска лицето си с вода и пъхнал нахално ръце в джобовете си, се върна при нас. Не седна, а остана да подпира стената с гърба си и не погледна никого от нас.
3
Mеунка — пашкул на копринената буба, на домашния молец или на гъгрицата. Като говори за какавидата на щръклицата, Куче влачи съзнателно избягва народното определение, за да бъде по-понятен. Народът нарича тая какавида въгърец.