Грегъри Бенфорд
Страхът на Фондацията
Романите на Айзък Азимов за Фондацията са класика в научната фантастика.
Във въведението си към „Прелюдия към Фондацията“ (1988) Азимов говори за възможността към поредицата да се добавят нови томове. Смъртта обаче слага неочакван край на грандиозната му сага.
По идея на съпругата на Азимов, Джанет и американския му литературен агент се създава проект за продължение на „Фондацията“, в който привличат едни от най-добрите съвременни писатели на научна фантастика — Грегъри Бенфорд, Дейвид Брин и Грег Беър. На тримата е възложено да напишат романи, развиващи цикъла в направления, в които самият Азимов е чувствал нужда от нови истории.
Така се ражда нова трилогия за Фондацията на Айзък Азимов:
1. „Страхът на Фондацията“ — Грегъри Бенфорд;
2. „Фондацията и хаосът“ — Грег Беър;
3. „Триумфът на Фондацията“ — Дейвид Брин.
Последният роман на Азимов „Битката за Фондацията“ прехвърля мост през времето, връщайки се към ранните години на Хари Селдън и усилията му да създаде „психоисторията“.
Първият роман от новата трилогия е „Страхът на Фондацията“ и продължава оттам, където завършва „Битката за Фондацията“. Азимов си представя света на Фондацията като футуристична империя без извънземни. В романа на Бенфорд става ясно, че роботите на Фондацията са спазвали стриктно първия закон на роботиката и са защитавали хората с всички сили, унищожавайки всяка извънземна раса още преди да се установи първият контакт. Тази стряскаща истина до голяма степен определя и развитието на Хари Селдън, който все още се занимава с опитите си в областта на „психоисторията“, опитвайки се да моделира човешките общества и да прогнозира промените им във времето. Той желае да бъде оставен на спокойствие, ала плановете на император Клеон са други — иска Селдън да стане първи министър. За разлика от него има и такива, които мечтаят да бъдат първи министри и са готови да убиват, за да постигнат целите си. Намесват се и компютърни вируси от древни светове, които се носят из виртуалната реалност и се опитват да разрушат галактическата империя. Дали Данийл Оливо и Хари Селдън ще успеят да предотвратят разрухата?
След „Страхът на Фондацията“, през тази година Издателска къща „Пан“ ще издаде и „Фондацията и хаосът“от Грег Беър, а в началото на 2001 г. — „Триумфът на Фондацията“ от Дейвид Брин.
ИК „Пан“
Срещи
Р. Данийл Оливо не приличаше на Ето Демерзел. Вече беше отхвърлил тази роля.
Дорс Венабили го очакваше с безпокойство. Знаеше, че през изминалите хилядолетия той бе сменял безброй кожи и маски.
Дорс го оглеждаше в опърпаната, мизерна стая, отдалечена на два сектора от университета в Стрилинг. Беше стигнала дотук с много лъкатушене, а мястото беше прекалено строго охранявано. Роботите бяха извън закона. Хилядолетия наред тънеха в дълбоката сянка на табуто. Макар Оливо да беше неин водач и покровител, тя го виждаше рядко.
И все пак като хуманоиден робот тя изпитваше тръпка на страх и почитание, смесени по равно, пред тази древна и отчасти метална форма пред себе си. Той беше на близо двайсет хилядолетия. Макар и да приличаше на човек, той всъщност не искаше да бъде човек. И беше неизмеримо по-величествен от всякога.
Тя живееше щастливо като псевдочовек от дълго време. Дори лекото напомняне за това, коя е и каква е, й действаше като докосване на студени пръсти по гръбнака.
— Напоследък обръщат все по-голямо внимание на Хари…
— Така е. Страхуваш се да не те разкрият?
— Най-новите мерки за сигурност са толкова очевидни!
Той кимна.
— Права си да се тревожиш.
— Ще имам по-голяма нужда от помощ, за да предпазвам Хари.
— Ако още един от нас стане негов близък сътрудник, това ще удвои опасността от разкриване.
— Знам, но…
Оливо протегна ръка и докосна дланта й. Тя примигна, за да спре сълзите си и се вгледа в лицето му. Дреболии като например постоянното мърдане на адамовата му ябълка, когато преглъщаше, отдавна бяха усъвършенствани. За да улесни себе си при тази среща, той бе изоставил подобни незначителни движения. Очевидно се наслаждаваше дори на краткия миг свобода.
— Постоянно ме е страх — призна тя.
— Неизбежно е. Той е изложен на голяма опасност. Но ти си проектирана да действаш най-добре на най-високото ниво на оценка.
— Знам, но… твоят последен ход — да го забъркаш във висшата политика на Империята крайно затруднява задачата ми.
— Този ход беше необходим.
— Но това може да го отвлече от работата му, от психоисторията.
Оливо бавно поклати глава.