— Съмнявам се. Той е съвсем определен тип човек — отдаден. Веднъж ми рече: „Геният прави, каквото е длъжен, а талантът — каквото може“, като си мислеше, че е просто талантлив.
Тя се усмихна печално.
— Но той е геният.
— И като такъв е уникален. При хората го има — редки и големи изключения от средното. Еволюцията ги е избрала, макар че те сякаш не го осъзнават.
— А ние?
— Еволюцията не може да има въздействие върху някой, който е вечен. Във всеки случай е нямало време. Ала ние можем сами да развиваме себе си.
— Човеците освен това могат и да убиват.
— Ние сме малко, те са много. И притежават дълбоки животински инстинкти, в които в крайна сметка не можем да проникнем, без значение колко упорито се опитваме.
— На първо място съм загрижена за Хари.
— А грижата за Империята — на далечното второ място? — той й се усмихна едва-едва. — Империята е важна, само доколкото тя пази човечеството.
— От какво?
— От самото себе си. Само си спомни, Дорс: сега сме в Ерата на връхната точка, която предчувствахме от толкова дълго време. Най-критичният период в цялата история.
— Знам този термин, но каква е същността му? Имаме ли теория за историята?
За първи път на лицето на Данийл Оливо се изписа израз — мрачна гримаса.
— Ние не сме способни да проникнем дълбоко в теорията. За това е нужно да разбираме хората далеч по-добре.
— Но имаме нещо…?
— Различен поглед към човечеството, което сега е под високо напрежение. Той ни накара да създадем най-великото творение на човечеството, Империята.
— Не зная…
— Не ти и трябва. Сега ни е нужен много по-дълбок поглед. Ето защо Хари е толкова важен.
Дорс се намръщи — тревожеше се по причини, които не можеше да изрази.
— Тази, по-ранната и по-проста теория… нашата теория. Тя твърди ли, че човечеството досега трябва да има психоистория?
— Точно така. Знаем го от нея. Но само това.
— А за повече разчитаме само и единствено на Хари?
— Уви, да.
Част първа
Матистът министър
ХАРИ СЕЛДЪН — … макар и да е най-авторитетният източник на информация за живота на Селдън, на биографията му от Гаал Дорник не може да се има доверие що се отнася до ранното му възкачване на власт. Като младеж Дорник е срещнал Селдън само две години преди смъртта на великия матист. Дотогава мълвата или дори легендите за Селдън вече са плъзнали — най-вече относно забуления в сянка период на особено нисък пост в западащата Империя.
Как така Селдън е станал единственият матист в цялата история на Галактиката, който се е издигнал на такъв висок политически пост, си остава една от най-необяснимите загадки за изучаващите живота му. Той не е проявявал никакви признаци на амбиция извън създаването на „историческата“ наука, като през цялото време си представя не само простото задълбаваме в миналото, но и предсказания за бъдещето. (Както самият Селдън отбелязва пред Дорник, още от самото начало той е желаел „да попречи на определени видове бъдеще да се сбъднат“.)
Без съмнение тайнственото напускане на поста Пръв министър от страна на Ето Демерзел е първото действие от широкомащабна пиеса. Това, че Клеон Първи веднага се обръща към Селдън, предполага, че Демерзел сам ще избере наследника си. И все пак: защо да ходи при Селдън? Историците са разделени по въпроса за мотивацията на централните играчи в този решителен момент. Империята влиза в период на предизвикателство и разпад, произлизащи най-вече от така наречените от Селдън „светове от хаоса“. Как така Селдън сръчно е маневрирал срещу могъщите си противници въпреки липсата на документиран опит на политическата арена, остава активна, но дразнеща област на изследванията…
1.
Беше си спечелил достатъчно врагове, че да му лепнат прякор, размишляваше Хари Селдън, и недостатъчно приятели, за да разбере какъв.
По мърморещата енергия на тълпите усещаше, че това е истина. Той нервно премина от апартамента си до канцеларията през широките площади на университета в Стрилинг.
— Не ме обичат — рече той.
Дорс Венабили лесно успя да му влезе в крачката. Тя се вгледа в насъбралите се лица.
— Не усещам опасност.
— Не си пълни хубавата главица с опити за убийство — или поне не веднага.
— Ти си в страхотно настроение днес.
— Мразя тоя защитен екран. Кой ли не го мрази?
Имперските специални части се бяха подредили ветрилообразно в, както се изразяваше капитанът им, „ангажиращ периметър“ около Хари и Дорс. Някои носеха екранни проектори, способни да отблъснат тежковъоръжена атака. Други изглеждаха също толкова опасни с голи ръце.
1
Всички цитати от „Енциклопедия Галактика“, възпроизведени тук, са взети от 116-тото издание, публикувано през 1020 г. от „Енциклопедия Галактика пъблишинг къмпани“, Терминус, с разрешение на издателите.