— Да?
Личната помощничка на Клеон се появи в червена туника на син фон.
— Призован сте — каза тя просто.
— Хм… за мен е чест. Кога?
Жената навлезе в подробности и Хари веднага се почувства благодарен на филтърфейса. Личната помощничка изглеждаше доста импозантно, а той не искаше да изглежда такъв, какъвто всъщност си беше — разсеян професор. Неговият филтърфейс си имаше съблюдаващо етикета меню. Той го бе облякъл автоматично в костюм от стойки и жестове с подходящ език на тялото, скроени така, че да замаскират истинските му чувства.
— Много добре, след два часа. Ще дойда — заключи той и се поклони леко. Филтърът щеше да отрази същото движение, оформено според протокола на императорския двор.
— По дяволите! — той плесна по бюрото си и холограмата се разпадна. — Денят ми отиде по дяволите.
— Какво означава това?
— Неприятности. Колчем видя Клеон, това означава неприятности.
— Може пък да е шансът да изясниш…
— Просто искам да ме оставят на мира!
— Постът на Пръв министър…
— Ти стани Пръв министър! Аз ще стана компютационен специалист, ще си сменя името… — Хари млъкна и се разсмя горчиво. — Но и там ще се проваля.
— Виж, трябва да си оправиш настроението. Не се изтрисай на императора с тая озъбена физиономия.
— Хм… предполагам. Ами добре тогава, развесели ме. Каква беше тая добра новина, дето я спомена?
— Напипах някакви древни личностни констелации.
— Наистина ли? Мислех, че са незаконни.
— Така е — Юго се ухили. — Но законите невинаги са в сила.
— Истински древни ли са? Нужни са ми за калиброване на психоисторическите стойности. Трябва да са от началото на Империята.
Лицето на Юго светна.
— Тези са отпреди Империята.
— Отпреди Им… това е невъзможно.
— У мен са. При това недокоснати.
— Кои са?
— Някакви известни, но не знам с какво са се занимавали.
— Какъв статус са имали, че са ги записали?
— Не разполагаме и с паралелни исторически записи.
— Автентични записи?
— Биха могли да са. Написани са на древни машинни езици, наистина доста примитивни. Трудно е да се каже.
— Значи може да са и… симове.
— Бих казал. Както и да са изградени върху записана подоснова и после симирани, за да се получи завършеност.
— Можеш ли да ги приведеш в съзнание?
— Да, като се понапъна. Трябва да закърпя езиците на данните. Знаеш ли, та това е хм…
— Незаконно. Нарушение на Закона за съзнанието.
— Точно така. Тия типове, от които ги получих, в момента се намират на оная планета от Новия ренесанс, Сарк. Казват, че никой вече не следял старите закони.
— Време е да изритаме някой и друг от тия древни блокове.
— Тъй вярно, сър — ухили се Юго. — Тия констелации — те са най-старите, намирани някога.
— Ти как…? — Хари остави въпроса си да заглъхне. Юго разполагаше с много тъмни връзки, дължащи се на далитския му произход.
— Беше ми нужна малко хм… смазка.
— Така си и мислех. Е, може би по-добре да не влизам в подробности.
— Точно така. Като Първи министър не ти трябват мръсни ръце.
— Не ме наричай така!
— Ясно, ясно, ти си просто пътуващ професор. Който ще закъснее за срещата си с императора, ако не побърза.
2.
Докато вървеше през императорските градини, на Хари му се прииска и Дорс да е с него. Спомни си нейната загриженост, че Клеон отново му е обърнал внимание.
— Те често са луди — бе казала с безстрастен глас. — Аристократите са ексцентрици, а това позволява на императорите да са куковци.
— Преувеличаваш — беше й отговорил.
— Дадриан Скромния винаги пикаел в императорските градини — продължаваше тя. — Оставял и държавните чиновници да вършат същото — казвал, че по този начин спестява на поданиците си излишен разход на вода.
Хари потисна смеха си — дворцовият персонал без съмнение го наблюдаваше внимателно. Успя да добие отново сериозен вид, като насочи възхитен поглед към живописно извисяващите се дървета, скулптирани в шпиндлериански стил отпреди три хилядолетия. Усети силно влечение към тази естествена красота, въпреки че от години бе погребан в Трантор. Тук разкошът на зеленината се издигаше към сияйното слънце като протегнати ръце. Това беше единственото открито място на планетата и то му напомни за Хеликон, откъдето бе започнал.
Той беше доста мечтателно момче от работническия квартал на Хеликон. Работата на полето и във фабриките бе достатъчно лесна, за да се впуска в изменчиви и абстрактни размишления, докато я вършеше. Преди изпитите за гражданска служба да променят живота му, той измисли няколко прости теореми от теорията на числата и по-късно бе съкрушен, когато разбра, че са вече известни. Нощем лежеше в леглото си, мислеше за равнини и вектори и се опитваше да си представи повече от три на брой измерения; вслушваше се в далечното блеене на пуф-драконите, които се спускаха от планинските склонове в търсене на плячка. Създадени от биоинженерите с някаква древна цел — вероятно за лов — те бяха почитани зверове. Не беше ги виждал от много години…