— За мен е чест да ви служа, сир.
— Влизай и сядай.
Клеон се движеше тежко. Според слуховете апетитът му, превърнал се вече в легенда, бе започнал да надхвърля дори и уменията на неговите готвачи и лекари.
— Имаме да обсъждаме много неща.
Постоянно придружаващото го сияние служеше на императора да го увенчава с нежен ореол. Контрастът бе мек, за да го откроява в сравнително тъмната зала. Вградените разузнавателни устройства следяха очите му и добавяха светлина там, където паднеше погледът му — отново деликатно подчертавана, използвана внимателно. Мекото докосване на взора му излъчваше сияние, което гостите почти не забелязваха, но то действаше на подсъзнанието им и усилваше чувството на благоговение. Хари го знаеше, ала въпреки това то му действаше. Клеон изглеждаше властен и царствен.
— Боя се, че се натъкнахме на непредвидена спънка — каза Клеон.
— Нищо, с което не можете да се справите, убеден съм, сир. Клеон поклати нещастно глава.
— Е, хайде, не ми приказвай за чудните ми сили и възможности. Някои… елементи — той произнесе думата със сухо презрение — се противопоставят на назначението ти.
— Разбирам — лицето на Хари си остана безизразно, ала сърцето му подскочи.
— Не се прави на тъп! Аз наистина те искам за мой Първи министър.
— Да, сир.
— Но въпреки общоприетото мнение аз не съм свободен да действам както намеря за добре.
— Разбирам, че мнозина други имат по-добра квалификация…
— В собствените им очи, без съмнение.
— И по-голям опит, и…
— И нищо не разбират от психоистория.
— Демерзел преувеличаваше ползата от практическото прилагане на психоисторията.
— Глупости. Той те предложи.
— Вие, също както и аз, знаете, че той беше изтощен, не беше в най-добра…
— Десетилетия наред преценките му са били безупречни — Клеон впери поглед в Хари. — Човек почти може да си помисли, че се опитваш да избегнеш назначаването си за Първи министър.
— Не, сир, но…
— Мъже — пък и жени, ако става дума — са убивали заради далеч по-маловажни неща.
— И са били убивани, след като са се докопвали до тях.
Клеон се изсмя.
— Вярно си е. Някои Първи министри наистина се надуват и започват да кроят планове срещу своя император — но нека не се впускаме в размишления за малкото недостатъци на нашата система.
Хари си спомни думите на Демерзел: „Последователността от кризи стигна точката, където мисълта за Трите закона на роботиката ме парализира.“ Демерзел бе неспособен да прави избор, защото добри избори не бяха останали. Всеки възможен ход нараняваше някого — и то лошо. И затова Демерзел, върховният разум, таен хуманоиден робот, изведнъж бе напуснал сцената. Какъв шанс имаше Хари?!
— Ще приема поста, разбира се — каза тихо Хари. — Ако е нужно.
— О, нужно е и още как. Ако е възможно, искаш да кажеш. Някои фракции във Висшия съвет ти се противопоставят. Искат пълна дискусия…
Хари примигна разтревожено.
— Ще се наложи ли да вляза в дебат?
— … и след това — гласуване.
— Нямах представа, че Съветът може да се меси.
— Прочети законите. Те наистина имат тази власт. В обичайните случаи не я използват и се прекланят пред върховната мъдрост на императора — сух, къс смях. — Но не и този път.
— Ако за вас ще е по-лесно, мога да се оттегля, докато дискусията…
— Глупости! Искам да им се противопоставиш.
— Нямам представа как да…
— Аз ще надуша темите, ти ще ме посъветваш за отговорите. Разделение на труда — нищо по-просто.
— Хм… — Демерзел уверено беше казал: „Ако той вярва, че разполагаш с психоисторическия отговор, би се водил настойчиво по теб и това би те направило добър Първи министър.“ Тук, в подобна августейша обстановка, това не изглеждаше много вероятно.
— Трябва да избягваме тези опоненти, да маневрираме срещу тях.
— Нямам представа как се прави това.
— Много ясно, че нямаш! Но ти виждаш Империята и цялата й история като един разгъващ се свитък. Разполагаш с теорията.
Клеон обожаваше да управлява. Хари и в костите си чувстваше, че не го обожава. Като Първи министър думата му можеше да определя съдбата на милиони. Това бе уплашило дори Демерзел.
— Съществува още и Законът на Зерот — бе казал Демерзел точно преди да се разделят последния път. Този закон поставяше благоденствието на човечеството като пяло по-високо от това на който и да било отделен човек. И сега Първият закон гласеше: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да позволи да му бъде причинена вреда, освен ако това не нарушава закона на Зерот.“ Справедливо, да, но как Хари да изпълни задача, която не беше по силите дори на Демерзел? Хари усети, че твърде дълго е мълчал и Клеон чака. Какво ли можеше да каже?