— Хм… кой е против мен?
— Няколко фракции, обединени зад Бетан Ламурк.
— И срещу какво възразява?
За негова изненада императорът се разсмя сърдечно.
— Че не си Бетан Ламурк.
— Не можете ли просто…?
— Да действам през главата на Съвета? Да предложа на Ламурк сделка? Да го купя?
— Не исках да намеквам, сир, че бихте се унижили до…
— Много ясно, че бих се „унижил“, както го казваш. Самият Ламурк е труден човек. Цената, която ще поиска, за да позволи ти да станеш министър-председател, е твърде висока.
— Някой висок пост?
— Това и някои имоти, вероятно цяла Зона.
Цяла Зона от Галактиката в ръцете на един-единствен човек…
— Висок залог.
Клеон въздъхна.
— Не сме чак толкова богати напоследък. По време на царуването си Флеч Бесния разменял цели Зони просто за места в Съвета.
— Вашите поддръжници, роялистите — те не могат ли да надхитрят Ламурк?
— Наистина трябва да изучиш по-добре текущата политика, Селдън. Макар и да подозирам, че така си се забил в историята, че всичко това ти изглежда твърде тривиално.
Всъщност, помисли си Хари, той се беше забил в математиката. Дорс му осигуряваше необходимите исторически данни или пък Юго.
— Ще я изуча. Та значи, роялистите…
— Загубиха далитите като бройки, така че не могат да съставят мнозинство.
— Толкова ли са силни далитите?
— Имат аргумент, популярен сред широка публика, както и голямо население.
— Не знаех, че били толкова силни. Моят близък помощник Юго…
— Знам го, далит. Следи го.
Хари примига.
— Вярно е — Юго е силен далит. Но е и лоялен, отличен, интуитивен математик. Но как вие…?
— Проверка на произхода — Клеон махна небрежно с ръка. — Човек трябва да поназнайва това-онова за Първия министър.
На Хари никак не му харесваше да се намира под имперския микроскоп, но на лицето му не се изписа нищо.
— Юго е лоялен към мен.
— Знам историята — ти си го издигнал от тежката работа и си го процедил през филтрите на службата. Много благородно от твоя страна. Но не мога да пропусна факта, че далитите имат вече готова публика за трескавите си излияния. Те заплашват да променят представянето на Секторите във Висшия, че дори и в Низшия съвет. Така че… — Клеон загриза пръст — наблюдавай го.
— Да, сир. — Клеон като че ли се пенявеше за нищо що се отнася до Юго, но нямаше смисъл да спори.
— По време на този хм… преходен период трябва да бъдеш безупречен като съпругата на императора.
Хари си спомни древната поговорка, че съпругата — или съпругите, в зависимост от епохата — трябва да си пази полата чиста, без значение по каква кал стъпва. Използваха тази аналогия, дори когато императорът се окажеше хомосексуалист или дори когато на императорския трон седеше жена.
— Да, сир. Хм… „преходен“…
Клеон се огледа разсеяно към извисяващите се, засенчени произведения на изкуството навсякъде около тях. Досега Хари беше разбрал, че най-същественото тепърва предстои.
— Назначението ти ще отнеме известно време, докато Висшият съвет се натутка. Така че ще търся съвети от тебе…
— Без да ми дадете властта.
— Е, да.
Хари не усети никакво разочарование.
— Значи мога да остана в кабинета си в Стрилинг?
— Предполагам, че ако дойдеш тук, ще изглежда малко прибързано.
— Добре. А сега тия войници от специалните войски…
— Те трябва да останат с теб. Трантор е по-опасен, отколкото изглежда на професорите.
Хари въздъхна.
— Да, сир.
Клеон се облегна назад и сложната конструкция на креслото му се разгъна под него.
— А сега бих искал да ме посъветваш за тази история с Ренегатум.
— Ренегатум ли?
За първи път Хари виждаше Клеон да се изненадва.
— Не следиш ли случая? Навсякъде пишат!
— Аз съм малко встрани от течението, сир.
— Ренегатум — обществото на ренегатите. Убиват и рушат.
— За какво?
— Заради удоволствието от рушенето! — Клеон плесна ядно по креслото и то отговори с масаж — очевидно стандартна реакция. — Последният им член, „демонстрирал презрение към обществото“, е жена на име Кутонин. Тя нападна императорската галерия, разтопила с „факла“ хилядолетно изкуство и убила двама пазачи. После мирно се предала на пристигналите полицаи.
— Ще наредите ли да я екзекутират?
— Разбира се. Съдът доста бързо реши, че е виновна — тя си го призна.
— С готовност?
— Веднага.
Признанията под въздействие на внимателната помощ на имперския съд бяха легенда. Да пречупиш плътта беше достатъчно лесно; имперският съд пречупваше и духа на заподозрения.