нещата.
— Няма защо — отвърна той и предпазливо се изправи.
— О — рекох аз, сякаш внезапно ми бе хрумнало нещо, — би ли ми направил една
услуга? — Дедан кимна и аз му махнах да се приближи. — Безпокоя се, че Хеспе накрая
може да се разприказва за работата, която трябва да свършим за маера. Ако бандитите чуят,
че ги преследваме, задачата ни ще стане десеторно по-трудна. — На лицето му се мярна
гузно изражение и аз продължих: — Почти съм сигурен, че тя няма да спомене за това, но
нали знаеш колко са приказливи жените.
— Разбирам — бързо отговори той и се изправи. — Ще говоря с нея. По-добре да сме
внимателни.
Цигуларят, който беше с лице като на ястреб, довърши жигата и всички започнаха да
пляскат, да тропат с крака и да удрят празните си халби по масите. Въздъхнах и потрих
лицето си с ръце. Когато вдигнах поглед, видях Мартен на съседната маса. Той докосна с
пръсти челото си и кимна, за да ме поздрави. В отговор направих лек поклон, както си седях.
Винаги е приятно да имаш публика, която те оценява.
78.
Различен път и различна гора
На следващата сутрин изпитах известно злорадство, като видях страдащият от тежък
махмурлук Дедан да се готви за път, преди още слънцето да е изгряло. Едрият мъж
внимаваше как се движи, но трябва да призная, че не се оплака нито веднъж, освен ако не се
броят леките пъшкания, които издаваше от време на време.
Сега, когато се вгледах по-внимателно, забелязах признаците, че Дедан е влюбен.
Начинът, по който произнасяше името на Хеспе. Недодяланите шеги, които си правеше,
когато говореше с нея. И как на всеки няколко минути намираше извинение да погледне към
нея. Винаги имаше някакъв предлог — да се протегне, да хвърли равнодушен поглед към
пътя или да посочи дърветата наоколо.
Въпреки това той не осъзнаваше, че Хеспе на свой ред също го ухажва от време на време.
Понякога беше доста забавно да ги наблюдавам, сякаш гледах някоя добре режисирана
модеганска трагедия. А на моменти ми се искаше да ги удуша и двамата.
Темпи крачеше между нас безмълвно като нямо и добре възпитано кученце.
Наблюдаваше всичко — дърветата, пътя, облаците. Ако не беше безспорно интелигентният
поглед в очите му, човек можеше да го помисли за бавноразвиващ се. На няколкото въпроса,
които му зададох, отвръщаше с все така смутени и нервни движения на ръцете, с кимване,
със свиване на рамене или с поклащане на глава.
През цялото това време ме измъчваше любопитство. Знаех, че летхани е просто
измислица от приказките, но част от мен не спираше да се чуди дали това е така. Дали
наистина пазеше думите си? Дали можеше да използва мълчанието си като броня? Или да се
движи бързо като змия? Истината бе, че след като имах бегла представа какво могат да
сторят Елкса Дал и Фела, като призоват имената на огъня и на камъка, мисълта, че някой
може да събира думите си, за да ги използва като гориво, изобщо не ми изглеждаше толкова
глупава колкото преди.
* * *
Петимата се опознахме много добре и свикнахме с чудатостите си. Дедан внимателно
подготвяше мястото, където щеше да спи, като не само махаше клонките и камъните, но
стъпкваше и всяка туфа трева или бучка пръст.
Хеспе подсвиркваше фалшиво, когато си мислеше, че никой не я чува, и чоплеше зъбите
си методично след всяко ядене. Мартен не ядеше месо, ако то имаше дори и съвсем слаб
розов оттенък, и не пиеше вода, която не е била кипната или смесена с вино. Поне два пъти
дневно ни повтаряше, че сме глупаци, щом не правим същото.
Но по отношение на странностите в поведението Темпи биеше всички останали. Не ме
поглеждаше в очите. Не се усмихваше. Не се мръщеше. Не говореше.
Откакто бяхме напуснали „За няколко пенита“, той бе направил само един коментар по
собствено желание. „Дъждът направи този път и гората различни.“ Изрече всяка от думите
отчетливо, сякаш цял ден бе обмислял това твърдение. И доколкото го познавах, сигурно
беше така.
Адемецът се миеше до вманиачаване. Останалите се възползвахме от възможността да се
изкъпем всеки път, когато се отбиехме в някоя странноприемница, но той се миеше
ежедневно. Ако наблизо имаше поток, се изкъпваше вечер и сутрин. Иначе се измиваше с
кърпа и с част от водата за пиене, която носеше.