— Това не е добра идея — поклати глава Хеспе. — Те няма да са толкова близо до пътя.
Ако искат да се скрият, ще са по-навътре — поне на четири-пет километра.
— На тяхно място щях да се постарая да съм на поне пет-шест километра от пътя, преди
да започна да причаквам и да убивам хората — кимна Дедан.
— И аз така мисля — съгласих се аз, — но рано или късно те трябва да отидат до пътя.
Трябва да слагат постове и да се движат напред-назад, за да устройват засади. Трябва да си
осигуряват провизии. Тъй като са тук от няколко месеца, има известна вероятност да са
оставили някакви следи. — Добавих с пръчката някои дребни подробности към картата на
земята. — След като Мартен разузнае, двама от нас ще тръгнат и внимателно ще претърсят
след него. Ще покрием тясна ивица от гората в издирване на каквито и да е следи от тях.
Останалите двама ще пазят лагера. Можем да претърсваме около три километра и половина
на ден. Ще започнем от северната част на пътя и ще търсим от запад на изток. Ако не
открием следи, ще пресечем към южната страна и ще се върнем, като вървим от изток на
запад. — Довърших чертежа си в пръстта и се изправих. — Ще намерим следите им след
един цикъл, може би два — зависи дали ще имаме късмет. — Наведох се отново и забих
пръчката в земята.
Дедан погледна мрачно към грубата карта.
— Ще ни трябват повече провизии.
Кимнах.
— Ще местим лагера на всеки пети ден. Двама от нас ще се връщат до Кросон, за да
взимат провизии. Другите двама ще местят лагера. Мартен ще почива.
Следотърсачът заговори:
— Освен това отсега нататък трябва да внимаваме с огъня, който палим. Миризмата на
дим ще ни издаде, ако вятърът духне в тяхната посока.
— Всяка нощ ще ни трябва дупка за огъня — кимнах аз — и не е лошо да се оглеждаме за
ренелови дървета. — Погледнах Мартен. — Нали знаеш как изглежда ренеловото дърво?
На лицето му се появи изненада.
Хеспе местеше поглед ту към мен, ту към него.
— Какво е ренелово дърво? — попита тя.
— Това е дърво — отвърна Мартен, — което е подходящо за горене. Гори с чист и горещ
пламък. Не отделя никакъв дим и почти никаква миризма на дим.
— Дори и когато дървото е зелено — добавих аз. — Същото се отнася и за листата му. Не
расте навсякъде, но видях няколко наоколо.
— Как градско момче като теб знае нещо такова? — учуди се Дедан.
— Работата ми е да знам различни неща — сериозно отвърнах аз. — И какво, за бога, те
кара да мислиш, че съм израснал в града?
Дедан сви рамене и извърна поглед.
— Отсега нататък трябва да използваме за огъня само такова дърво — продължих аз. —
Ако не е достатъчно, ще го пазим за готвене. Ако нямаме никакво, ще трябва да ядем студена
храна. Така че оглеждайте се за него.
Всички кимнаха. Темпи го направи малко по-късно от останалите.
— И накрая, трябва да подготвим някакви истории, в случай че се натъкнат на нас,
докато ги търсим. — Обърнах се към Мартен. — Какво ще кажеш, ако някой те хване, докато
си на разузнаване?
Той изглеждаше изненадан, но почти не се поколеба с отговора си.
— Ще кажа, че съм бракониер. — Той посочи лъка си, подпрян на едно дърво. — Няма
да е далеч от истината.
— А откъде си?
На лицето му се появи моментно колебание.
— От Кросон, само на един ден на запад оттук.
— Как се казваш?
— М-Мерис — притеснено отвърна той.
Дедан се засмя.
— Недей да лъжеш за името си — усмихнах се аз. — Ще ти бъде трудно да си
убедителен. Ако те хванат и те пуснат — добре. Само гледай да не ги отведеш до лагера ни.
Ако искат да те вземат с тях, се възползвай от това по най-добрия начин. Престори се, че
искаш да се присъединиш към тях. Не се опитвай да избягаш.
— Просто да остана с тях? — Мартен изглеждаше смутен.
Кимнах.
— Ако мислят, че си глупав, ще очакват да избягаш на първата нощ. Ако мислят, че си
умен, ще очакват да побегнеш на втората. Но до третата вече би трябвало да ти имат
известно доверие. Изчакай до полунощ, след това създай някаква суматоха. Запали няколко
палатки или нещо такова. Ще чакаме да настъпи бъркотия и ще ги нападнем.
— Планът е същият и за всеки от вас. — Погледнах останалите трима. — Изчакайте до
третата нощ.
— Как ще откриете техния лагер? — попита Мартен.
Челото му бе покрито с тънък слой пот. Не го обвинявах. Играта, която играехме, беше
опасна.
— Ако ме хванат, няма да съм тук, за да ви помогна да ги проследите — добави той.