благословия.
Още по-хубаво бе, че вече имах представа за бойните способности на Темпи. Независимо
дали Дедан искаше да го признае или не, Темпи очевидно го превъзхождаше. Предположих,
че репутацията на адемеца не е просто празни приказки.
Мартен наблюдаваше как Темпи се връща на мястото си.
— Тези дрехи продължават да са проблем — рече следотърсачът, сякаш нищо не се бе
случило, и огледа кървавочервените риза и панталони на Темпи. — Да носиш това облекло
между дърветата, е все едно да развяваш знаме.
— Ще говоря с него за това — казах аз.
Ако Темпи се притесняваше за лошия си атурански, предполагам, че разговорът ни щеше
да протече по-гладко без публика.
— И ще измисля как да постъпи той, ако се натъкне на бандитите. Вие тримата можете
да подготвите лагера и да сложите вечерята.
Тримата се разпръснаха да търсят най-хубавите места, където да опънат постелите си.
Темпи ги проследи как се отдалечават, след това се обърна и ме погледна. Сведе очи към
земята и направи малка крачка встрани.
— Темпи?
Той вдигна глава и ме погледна.
— Трябва да обсъдим дрехите ти.
Когато заговорих, отново се повтори предишното му поведение. Постепенно спря да ми
обръща внимание и погледът му се плъзна встрани. Сякаш му бе досадно да ме слуша. Сякаш
бе някое намусено малко дете.
Не е нужно да ви казвам колко вбесяващо е да се опитвате да водите разговор с човек,
който не ви гледа в очите. Не можех обаче да си позволя лукса да се обиждам или да отложа
този разговор. И бездруго вече го бях отлагал твърде дълго.
— Темпи. — Преборих се с желанието да щракна с пръсти, за да привлека вниманието
му. — Дрехите ти са червени — казах аз, като се опитвах да се изразявам възможно най-
просто. — Лесно се виждат. Опасни са.
Той дълго време не отговори. След това светлите му очи се стрелнаха към моите и
адемецът кимна.
Изпитах ужасното подозрение, че той може би в действителност не разбира какво
правим тук, в Елд.
— Темпи, знаеш ли защо сме тук, в гората?
Очите му се насочиха към грубата ми схема в пръстта и после обратно към мен. Сви
рамене и направи неопределен жест с двете си ръце.
— Какво е много, но не всичко?
В началото помислих, че ми задава някакъв странен, философски въпрос, след това
осъзнах, че ме пита за някаква дума. Вдигнах ръка и хванах два от пръстите си.
— Няколко? — Хванах три пръста. — Повечето?
Темпи, който напрегнато наблюдаваше ръцете ми, кимна.
— Повечето — каза той и започна да се върти притеснено. — Знам повечето. Говори
бързо.
— Търсим едни хора. — Щом заговорих, очите му веднага се отклониха встрани и аз
потиснах въздишката си. — Опитваме се да намерим едни хора.
Ново кимване.
— Да. Лови хора. — Той натърти на думата. — Лови висантха.
Поне знаеше защо сме тук.
— Червено? — Пресегнах се и докоснах червения кожен ремък, който пристягаше
плътно плата на ризата към тялото му — беше изненадващо мек. — За лов? Имаш ли други
дрехи? Не червени?
Темпи сведе поглед към дрехите си и започна нервно да се суети. След това кимна, отиде
до раницата си и извади риза от обикновено, сиво домашно платно. Подаде ми я.
— За лов. Но не за битка.
Не бях сигурен каква е разликата, но засега реших да оставя този въпрос.
— Какво ще стане, ако висантха те открият в гората? — попитах аз. — Ще говориш или
ще се биеш?
Той сякаш обмисли отговора си за момент.
— Не добър в говорене — призна накрая. — Висантха? Бие се.
— Един бандит — бие се. Двама — говори — кимнах аз.
— Може бие се с двама — сви рамене той.
— Бие се и победи?
Темпи отново сви равнодушно рамене и посочи към Дедан, който внимателно дърпаше
клони измежду чимовете.
— Като него? Трима или четирима. — Той протегна ръка с обърната нагоре длан, сякаш
ми предлагаше нещо. — Ако трима бандити, бие се. Ако четирима, опита говори добре.
Изчака до три нощи. После… — той направи странен, сложен жест с двете ръце. — Огън в
палатки.
Успокоих се, доволен, че е следил разговора ни по-рано.
— Да. Добре. Благодаря ти.
Петимата вечеряхме скромно супа, хляб и не особено вкусно, лепкаво сирене, което
бяхме купили в Кросон. Дедан и Хеспе приятелски се дърлеха помежду си, а ние двамата с
Мартен гадаехме какво време ще ни очаква през следващите няколко дни.
Като изключим това, не разговаряхме особено. Двамата за малко щяхме да се скараме.