Най-лошото бяха няколкото яркозелени листа, разсипани на земята в правилен полукръг.
Мартен повдигна вежди и аз се изчервих. Бях ги откъснал от близкия храст и разсеяно ги бях
напускал по земята, докато слушах наставника ни.
— Внимателно обмисляйте всяка своя стъпка и се движете предпазливо — предупреди
ни следотърсачът. — И не се губете един друг от поглед. — Той местеше очи между мен и
Темпи. — Захванали сме се с опасна игра.
После ни показа как да прикриваме следите си. Бързо стана ясно, че зле прикритата
следа често е по-очевидна от онази, която е оставена такава, каквато е. И така, през
следващите два часа научихме как да крием своите грешки и да забелязваме грешките, които
другите са се опитали да потулят.
Едва когато следобедът вече се превръщаше във вечер, двамата с Темпи започнахме да
претърсваме участъка от гората, който беше по-голям от повечето баронства. Вървяхме на
зигзаг близо един до друг, като внимавахме за каквито и да е следи от бандитите.
Представих си дългите дни, които ни предстояха. Мислех си, че ровенето в Архива е
досадно, но в сравнение с търсенето на счупена клонка в толкова голяма гора проучванията
ми за грама изглеждаха като приятно занимание.
В Архива имах шанса да направя някои случайни открития. Там до мен бяха моите
приятели, с които можех да разговарям и да се шегувам и чиято привързаност усещах.
Погледнах настрани към Темпи и осъзнах, че мога да преброя думите, които беше изрекъл
днес — двайсет и четири, както и колко пъти беше срещнал погледа ми — общо три.
Колко дни щяха да са ни необходими? Десет? Двайсет? Милостиви Техлу! Възможно ли
беше да прекарам цял месец тук, без да полудея?
С такива мисли в главата не е чудно, че ме заля вълна на облекчение, когато забелязах
отчупената кора на едно дърво и сноп трева, обърнат в погрешната посока.
Тъй като не исках да се изпълвам с напразни надежди, махнах на Темпи да се приближи.
— Виждаш ли нещо тук?
Той кимна, като си играеше с яката на ризата си, и посочи тревата, която и аз бях
забелязал. След това ми показа одраскания край на един оголен корен, който не бях видял.
Главата ми почти се замая от вълнение, извадих дъбовата клонка и дадох сигнал на
Мартен. Помръднах я съвсем леко, защото не исках да изпадне отново в паника.
Минаха само две минути, преди Мартен да се появи откъм дърветата, но за това време
вече бях успял да измисля три плана как да проследим и да убием бандитите, бях съчинил
три монолога за извинение към Дена и бях решил при завръщането си в Северин да даря
пари на църквата на техлините в израз на благодарността ми за това истинско чудо.
Очаквах, че Мартен ще се раздразни, че сме го повикали толкова скоро. Но когато
застана до нас, изражението на лицето му беше съвсем делово.
Посочих тревата, кората и корена.
— Последното го забеляза Темпи — рекох аз, за да отдам дължимото на адемеца.
— Хубаво — похвали ни сериозно той. — Добра работа. Освен това ето тук има огъната
клонка. — Посочи няколко крачки вдясно.
Обърнах се към посоката, в която, изглежда, се отправяха следите.
— Има вероятност те да са на север от тук — казах аз. — По-нататък по пътя. Мислиш
ли, че ще е по-добре да разузнаем до някъде сега, или да изчакаме до утре, когато ще сме
отпочинали?
Мартен ме погледна с присвити очи.
— За бога, момче! Това не са истински следи. Толкова е очевидно. Твърде близо са една
до друга. — Той ме изгледа продължително. — Трябваше да се уверя, че няма да ги
пропуснете след няколко минути гледане.
Въодушевлението ми се разби на парчета като буркан, съборен от най-горния рафт.
Изражението ми трябва да е било достойно за съжаление, защото следотърсачът ми се
усмихна извинително.
— Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Ще го правя от време на време всеки ден. Това е
единственият начин да останем нащрек. Трябва да знаеш, че това не е първият ми път,
когато търся игла в купа сено.
* * *
На третия път, когато повикахме Мартен, той предложи да сключим облог за постоянно.
Двамата с Темпи щяхме да получаваме по половин пени за всяка следа, която откриехме, а
той щеше да печели сребърен бит за всяка, която пропуснехме. Приех с готовност
предложението му. Не само че то щеше да ни поддържа нащрек, но и залогът пет към едно
ми се стори доста щедър.
Благодарение на това останалата част от деня мина бързо. С Темпи пропуснахме няколко