Тя вдигна очи към небето.
— Времето се променя — отбеляза тя. — Май трябва да се връщаме, преди да е заваляло.
Кимнах и тръгнахме обратно. Докато вървяхме, облаците хвърляха сенките си върху
полето зад нас.
149.
Оплетен
В „При Анкер“ нямаше никой, с изключение на Сим и Фела, които се бяха настанили на
една от задните маси. Отидох при тях и седнах с гръб към стената.
— И така? — попита Сим, докато аз се отпусках на стола. — Как мина вчерашният ден?
Не отговорих на въпроса му. Нямах особено желание да обсъждам това.
— Какво е станало вчера? — поинтересува се Фела.
— Той е прекарал деня с Дена — информира я Сим, — целия ден.
Свих рамене.
Жизнерадостният вид на Сим леко помръкна.
— Не беше толкова добре, така ли? — предпазливо попита той.
— Не особено — отвърнах аз.
Погледнах зад бара, улових погледа на Лаурел и ѝ махнах да ми донесе малко от
готвеното за деня.
— Искаш ли да чуеш мнението на една дама? — меко предложи Фела.
— Склонен съм да чуя твоето.
Симон избухна в смях и Фела се намуси.
— Въпреки това ще ти помогна — рече тя. — Разкажи всичко на леля Фела.
И така, аз ѝ разказах в общи линии какво се бе случило. Опитах се да опиша възможно
най-добре ситуацията, но същността ѝ сякаш не се поддаваше на обяснение. Звучеше
глупаво, когато се опитвах да облека нещата в думи.
— Това е всичко — заявих аз след няколко минути неловки опити за обяснение. — Или
поне аз повече не искам да говоря за това. Няма друго нещо на света, което да ме обърква
повече от нея. — Взех с пръста си една тресчица от масата. — Мразя, когато не разбирам
нещо.
Лаурел ми донесе топъл хляб и паница картофена супа.
— Нещо друго? — попита тя.
— Не, благодаря — усмихнах ѝ се и след това огледах задника ѝ, докато тя се връщаше
обратно зад бара.
— Добре тогава — делово каза Фела. — Да започнем с добрите ти страни. Ти си чаровен,
хубав и се държиш съвършено възпитано с жените.
— Не видя ли как оглеждаше Лаурел току-що? — засмя се Сим. — Той е най-големият
развратник в света. Дори да имах две глави с вратове, които се въртят като на бухал, пак
нямаше да мога да огледам толкова жени, колкото него.
— Така е — признах аз.
— Има гледане и гледане — рече Фела на Симон. — Когато някои мъже те гледат, имаш
усещането за нещо мазно. След това ти се иска да се изкъпеш. При други мъже чувството е
приятно. Помага ти да разбереш, че си красива. — Тя прокара разсеяно ръка през косата си.
— Ти едва ли имаш нужда това да ти бъде припомняно — отбеляза Симон.
— Всеки има нужда да му бъде припомняно — възрази тя. — Но при Квоте е различно.
Той го прави толкова сериозно. Когато те погледне, усещаш, че цялото му внимание е
съсредоточено върху теб. — Тя се засмя на смутеното ми изражение. — Това е едно от
нещата, които ми харесаха в теб, когато се запознахме.
Изражението на Симон стана мрачно и аз се опитах да изглеждам възможно най-
безобидно.
— Но откакто се върна, усещането е вече почти физическо — продължи Фела. — Сега,
когато ме погледнеш, нещо се случва зад очите ти. Нещо, изпълнено със сладки плодове,
сенки и светлина на лампи. Нещо необуздано, свързано с девойки от страната на фае, които
тичат под виолетово небе. Всъщност това е нещо ужасно. И ми харесва. — След последните
думи тя се размърда неспокойно на стола и в очите ѝ се появи дяволит блясък.
Това беше вече твърде много за Симон. Той отблъсна стола си от масата и понечи да се
изправи, размахвайки неразбираемо ръце.
— Добре тогава… Аз просто… добре.
— О, сладурче — рече Фела и сложи ръка върху неговата, — замълчи. Не е това, което си
мислиш.
— Не ми казвай да мълча! — натърти Сим, но остана на стола.
Фела прокара ръка през косата по тила на Сим.
— Няма нищо, за което да се безпокоиш. — Тя се засмя, сякаш самата мисъл за това беше
нелепа. — Аз съм се обвързала с теб много повече, отколкото можеш да си представиш. Но
това не означава, че от време на време не мога да се зарадвам на някое и друго малко
ласкателство.
Сим я погледна намръщено.
— Да взема да отида в манастир тогава? — попита тя и в съвсем лекия ѝ, мелодичен
модегански акцент се промъкна нотка на раздразнение. — Нали знаеш как се чувстваш,
когато Мола реши да флиртува с теб?
Симон зяпна и изглеждаше така, сякаш се опитва едновременно да пребледнее и да се