това се изправи, като държеше малка дървена кутия.
Почисти я от паяжините и я отвори. Вътре лежаха два ключа — един от тъмно желязо и
един от лъскава мед. Квоте коленичи отново пред сандъка и мушна медния ключ в
желязната ключалка. Завъртя го бавно и прецизно — наляво, после надясно и пак наляво,
като през цялото време слушаше внимателно леките прещраквания, идващи от някакъв
механизъм вътре.
След това взе железния ключ и го вкара в медната ключалка. Него не завъртя. Мушна го
дълбоко навътре в ключалката, после го извади до половина навън, сетне отново го мушна
навътре, преди да го извади с плавно и бързо движение.
След като върна ключовете обратно в кутията, той отново сложи длани върху капака на
сандъка в същото положение като преди.
— Отвори се! — тихо каза той. — Отвори се, проклет да си! Едро.
Той задърпа капака. Гърбът и раменете му се напрегнаха от усилието.
Капакът на сандъка не помръдна. Квоте въздъхна продължително и се наведе напред,
докато челото му не опря в хладното тъмно дърво. Когато издиша, раменете му се отпуснаха
и той изглеждаше малък, наранен, ужасно уморен и състарен.
Въпреки това в изражението му нямаше изненада, нито печал. То просто беше
примирено. Беше изражението на мъж, който накрая е получил лошите новини, които вече е
очаквал.
152.
Бъз
В такава нощ беше по-добре да не си на открито.
Облаците бяха дошли късно като сив чаршаф, проснат върху небето. Вятърът беше
мразовит и поривист и носеше вълни от дъжд, който рукваше изведнъж като порой, преди да
намалее до ръмеж.
Въпреки това двамата войници, които си бяха направили лагер в един гъсталак край
пътя, изглеждаха в добро настроение. Бяха намерили склад на дървари и бяха наклали
толкова висок и силен огън, че случайните пориви от дъжд не можеха да му сторят нищо
друго, освен да го накарат да пращи и съска.
Двамата мъже разговаряха на висок глас и се смееха с необуздания, шумен смях на хора,
които са твърде пияни, за да ги е грижа за времето.
По едно време от дърветата се появи трети мъж. Той прескочи внимателно дънера на
едно повалено дърво. Беше мокър, дори подгизнал и тъмната му коса беше залепнала за
главата. Когато войниците го видяха, те вдигнаха бутилки и ентусиазирано го поздравиха.
— Не знаехме дали ще успееш да дойдеш — рече русият. — Нощта е отвратителна. Но е
справедливо да си получиш твоята една трета.
— Намокрил си се до кости — отбеляза брадатият и вдигна тънка жълта бутилка. —
Пийни от това. Плодово е, ама рита като кон.
— Твоето пиене е като момичешка пикня — подигра го русият и вдигна своята бутилка.
— Ей това тук е мъжка напитка.
Третият мъж погледна едната бутилка, после другата, сякаш не можеше да реши. Накрая
вдигна пръст, посочи едната бутилка, после другата и започна да напява:
Клен. Кол с цветя,
хващай и върви.
Пепел и жарава.
Плод от бъз носи.
Накрая посочи жълтата бутилка, сетне я хвана за гърлото и я надигна към устата си. Отпи
бавна и дълга глътка и тихо преглътна.
— Хей, ти — извика брадатият войник, — остави малко!
Баст свали бутилката и облиза устни. Засмя се сухо и невесело.
— Избрал си правилната бутилка — рече той. — Това е бъз.
— Май далеч не си толкова приказлив, колкото беше тази сутрин — отбеляза русият и
наклони глава на една страна. — Изглеждаш така, сякаш ти е умряло кучето. Всичко наред
ли е?
— Не — отвърна Баст. — Нищо не е наред.
— Не е наша вината, ако той е разбрал — побърза да се оправдае русият. — Изчакахме
малко, след като ти излезе — точно както ни каза. Но седяхме вече от часове. Мислехме, че
никога няма да излезеш от там.
— Пусто да остане! — раздразнено възкликна брадатият мъж. — Той разбра ли? Да не те
е изхвърлил?
Помощникът поклати глава и отново надигна бутилката.
— Тогава няма от какво да се оплакваш. — Русият войник се почеса отстрани по главата
и се намръщи. — Глупавото копеле ми направи една-две цицини.
— Върнахме му го тъпкано — ухили се брадатият и разтърка кокалчетата си с палец. —
Утре ще пикае кръв.
— Значи в крайна сметка всичко е наред — философски заключи русият и се олюля
нестабилно, докато прекалено театрално размахваше своята бутилка. — Ти си ожули
кокалчетата. Аз имам чудесна напитка. И всички заедно направихме добри нари. Всички са
доволни. Всички са получили това, което най-много са искали.