— Аз не получих каквото исках — каза Баст с равен глас.
— Още не — рече брадатият войник, бръкна в джоба си и извади кесия, която тежко
иззвъня, когато той я подхвърли в дланта си. — Я седни да се посгрееш и ще разделим това.
Помощникът погледна към осветения кръг около огъня, но не понечи да седне. След това
започна да напява, като посочваше произволно към разни неща — близкия камък, дънер,
брадвичка…
Угар и прасило.
Пепел и дъб.
Вземай що се е спасило.
Пушек и скръб.
Накрая той посочи към огъня. Пристъпи по-близо, наведе се ниско и издърпа един клон,
който беше по-дълъг от ръката му. Краят му се бе превърнал в грозд от нажежени въглени.
— Я гледай, ти май си по-пиян от мене — избухна в смях брадатият. — Нямах това
предвид, когато казах да се посгрееш.
Русият войник се преви от смях.
Баст сведе поглед към двамата мъже. Миг по-късно той също се разсмя. Звукът беше
ужасен, назъбен и нерадостен. Това не беше човешки смях.
— Ей! — остро го прекъсна брадатият с изражение, което вече не беше весело. — Какво
ти става?
Отново започна да вали. Един порив на вятъра обсипа лицето на помощника с тежки
капки. Последва нов порив, който накара върха на клона да заблести в яркооранжево.
Нажеженият въглен обрисува искряща дъга във въздуха, докато Баст започна да го
насочва ту към единия, ту към другия мъж, като напяваше:
Буре. Бира.
Камък и къща.
Вятър и вода.
Ти се зле държа.
Помощникът спря с пламтящия клон, насочен към брадатия мъж. Зъбите му изглеждаха
червени на светлината на огъня. На лицето му нямаше и помен от усмивка.
Епилог
Три вида тишина
Отново беше нощ. Странноприемница „Пътният камък“ беше потънала в тишина, която
сякаш беше разделена на три.
Най-познатият елемент в нея беше просторното, отекващо спокойствие, внушено от
липсата на нещо. Ако дъждът беше постоянен, капките щяха да трополят по покрива, да се
стичат по стрехите и бавно да отмиват тишината към морето. Ако в леглата на
странноприемницата имаше любовници, те щяха да въздишат и да стенат и така да накарат
тишината да се засрами и да си тръгне. Ако имаше музика… но не, музика, разбира се,
нямаше. Всъщност нямаше нито едно от споменатите неща и затова тишината си оставаше.
Вън от „Пътният камък“ през дърветата се разнасяше шумът от далечна веселба — звук
от цигулка, гласове, тропот на обувки и пляскане с ръце. Но този шум беше тънък като косъм
и смяната на посоката на вятъра го прекъсна. Остана само шумоленето на листата и нещо,
което донякъде наподобяваше далечен крясък на бухал. Те също заглъхнаха и след тях остана
само втората тишина, която чакаше като дъх, който беше поет и задържан безкрайно дълго.
Третият вид тишина беше трудно доловима. След час вслушване евентуално би я усетил в
хладния метал на дузината ключалки, които бяха здраво заключени, за да държат нощта
надалеч. Тя се таеше в грубите глинени кани със сайдер и кънтящите празнини в общото
помещение, където някога имаше маси и столове. Беше в тъпата болка от синините, които
осейваха едно тяло. Беше също и в ръцете на мъжа, чието беше тялото и който сковано се
надигна от леглото, стиснал зъби заради болката.
Мъжът имаше огненочервена коса. Очите му бяха тъмни и отсъстващи и той се движеше
с ловката увереност на крадец в нощта. Слезе по стълбите в общата стая. Там, зад здраво
залостените прозорци, вдигна ръце като танцьор, измести тежестта си и бавно направи една-
единствена съвършена стъпка.
„Пътният камък“, както и третият вид тишина принадлежаха нему. И нищо чудно, защото
тя бе най-осезаема и попиваше останалите два вида в себе си. Третият вид тишина бе
дълбока и пространна като края на есента. Тежка като загладен речен камък. Това беше
мекият, лишен от припряност звук, който обгръща човек, очакващ смъртта.
Информация за текста
$orig_lang=en
$orig_series=Kingkiller Chronicle
$series=Хрониките на Кралеубиеца
$sernr=2
$orig_title=The Wise Man’s Fear
$year=2009
$translator=Ангел Ангелов
$trans_year=2011
$pub_year=2012
$type=роман
$category=фентъзи
Сканиране: vens, 2014 г.
Разпознаване и корекция: Dave, 2014 г.
Издание:
Патрик Ротфус. Страхът на мъдреца. Част II
Американска, първо издание
Превод: Ангел Ангелов
Редактор: Петя Петкова
Коректор: Станка Митрополитска
Художник на корицата: Ясен Панов
ИК „Прозорец“ ЕООД, 2012 г.