че не чух, и неохотно се изправи.
Нарочно започнах да оглеждам помещението, вместо да следвам с очи Дедан. Темпи
лесно се забелязваше в червените си наемнически червени дрехи. Беше обърнат с лице към
огнището и наблюдаваше как цигуларят настройва инструмента си. На масата пред него
имаше няколко празни чаши и той беше разхлабил кожените ремъци на ризата си. Гледаше
цигуларя със странно напрежение.
Докато го наблюдавах, една сервитьорка му донесе поредната напитка. Той огледа
тялото ѝ многозначително от горе до долу. Тя му каза нещо и той целуна ръката ѝ с такава
лекота, сякаш беше някой придворен. Жената се изчерви и закачливо побутна рамото му.
Едната му ръка спокойно се придвижи по извивката на талията ѝ и остана там. Изглежда, че
тя нямаше нищо против.
Дедан се приближи до масата ми и закри с тялото си Темпи точно когато цигуларят
вдигна лъка си и засвири жига. Десетина човека се изправиха, нетърпеливи да започнат да
танцуват.
— Какво? — попита ме Дедан, когато застана пред масата. — Да не би да ме извика, за
да ми кажеш, че вече става късно? Че утрешният ден ще бъде уморителен и не е лошо да
напъхам дребното си тяло в леглото? — Той се приведе над масата, за да ме погледне право
в очите.
Усетих киселата миризма на дъха му. Беше от дрег — евтин, неприятен алкохол, който
може да бъде използван за разпалване на огън.
— Как пък не, да не съм ти майка — засмях се презрително аз.
Всъщност мислех да кажа точно това и сега трябваше да побързам да измисля нещо
друго, с което да отвлека вниманието му. Погледът ми попадна върху червенокосата жена,
която ми бе сервирала вечерята, и аз се приведох напред на стола си.
— Чудех се дали можеш да ми кажеш нещо — започнах аз със заговорнически тон.
Намръщената му физиономия бе заменена от любопитство и аз сниших гласа си още
малко.
— Бил си тук и преди, нали? — Той кимна и аз продължих: — Знаеш ли името на онова
момиче? — Посочих с глава червенокосата.
Дедан хвърли уж потаен поглед през рамо, който със сигурност щеше да привлече
вниманието на жената, ако тя не беше с гръб към нас.
— Русата, дето я опипва адемецът ли? — попита Дедан.
— Червенокосата.
Дедан сбърчи широкото си чело, присвил очи, за да фокусира далечния край на стаята.
— Лосин? — тихо попита той и се обърна към мен с все още присвити очи. — Малката
Лоси?
Свих рамене и започнах да съжалявам за тактиката за отвличане на вниманието, която
бях избрал.
Едрият мъж избухна в оглушителен смях и се отпусна с цялата си тежест върху пейката
срещу мен.
— Лоси — изкикоти се той малко по-силно, отколкото беше по вкуса ми. — Квоте,
погрешно те прецених. — Удари с длан по масата и отново се засмя, като почти щеше да
падне назад от пейката. — Имаш добро око, момче, но нямаш никакъв шанс.
Тези думи жегнаха наранената ми гордост.
— Защо не? Тя не е ли, ами… — Не довърших и направих неопределен жест.
Дедан някак си успя да разбере какво имам предвид.
— Уличница? — невярващо попита той. — За бога, момче, не! Тук има две. — Той махна
с ръка над главата си и заговори съвсем тихо. — Имай предвид, че не са точно уличници, а
просто момичета, които нямат нищо против да изкарат нещо допълнително през нощта. —
Направи пауза и примигна. — Пари. Да изкарат допълнителни пари и други допълнителни
неща — засмя се сподавено той.
— Просто си мислех… — несигурно започнах аз.
— Аха, всеки мъж, който има очи и топки, си е помислил същото. — Дедан се наведе
малко по-близо до мен. — Тя е малко похотливо създание. Задява се с мъжете, които ѝ
хванат окото, но не можеш да я вкараш в леглото си. В противен случай щеше да е богата
като краля на Винтас. — Той погледна към нея. — Колко ли струва да дадеш за една нощ с
нея? Аз бих дал…
Той присви очи към червенокосата и устните му замърдаха беззвучно, сякаш правеше
някакви сложни сметки наум. Накрая сви рамене.
— Повече, отколкото притежавам. — Погледна ме и отново сви рамене. — И все пак по-
добре не си мечтай за това. Спести си неприятностите. Ако искаш такива услуги, познавам
една дама тук, която не изглежда толкова зле. Може да се съгласи да ти разведри вечерта. —
Той се заоглежда из стаята.
— Не! — Сложих ръка върху неговата, за да го спра. — Просто бях любопитен, това е
всичко. — Гласът ми звучеше неискрено и аз го знаех. — Благодаря, че ми каза как стоят