Те не възразиха, макар че погледите им се местеха между Фела и мен. Почти ги чувах как се чудят защо една от най-прелестните жени в Университета би се отказала от мястото си на опашката, за да чака с мен.
Въпросът беше основателен. И аз самият бях любопитен за отговора.
Мръднах встрани, за да й направя място. Известно време стояхме един до друг, без да проговорим.
— Какво ще учиш този семестър? — попитах аз.
— Предполагам, че ще продължа работата си в Архива. — Фела отмахна косата си от рамото. — Ще изучавам малко химия. И Брандеур ме покани за заниманията по „Разнородна математика“.
— Твърде много числа — леко потреперих аз. — Не ме бива да плувам в тези води.
Фела сви рамене и дългите черни къдрици на косата й, които току-що бе дръпнала назад, се възползваха от възможността да паднат отново върху лицето й.
— Не е толкова трудно, щом като веднъж я схванеш. Прилича по-скоро на игра — тя вдигна глава към мен. — А ти?
— Наблюдение в Медика — отвърнах аз, — занятия и работа в Рибарника. Също и симпатия, ако Дал ме вземе. Трябва да опресня и своя сиару.
— Говориш сиару? — попита изненадано тя.
— Справям се някак с него. Но Уил казва, че граматиката ми е смущаващо слаба.
Фела кимна, след което ми хвърли кос поглед и прехапа устни.
— Елодин също ме покани да посещавам неговите занятия — каза тя с глас, натежал от мрачно предчувствие.
— Елодин ще води занятия? — учудих се аз. — Не мислех, че ще му позволят да преподава.
— Започва този семестър — обясни тя и ме изгледа с любопитство. — Мислех, че и ти ще посещаваш курса му. Не беше ли той твоят настойник за повишаването ти в ре’лар?
— Той беше — потвърдих аз.
— О! — Тя, изглежда, се почувства неудобно и бързо добави: — Вероятно просто още не те е попитал. Или пък възнамерява да те обучава отделно.
Отхвърлих мислено коментара й, макар да ме жегна мисълта, че не ме е включил.
— Кой може да каже, когато става дума за Елодин? — казах аз. — Ако не е луд, то тогава е най-добрият актьор, който някога съм срещал.
Фела се готвеше да каже нещо, но се огледа нервно и пристъпи по-близо до мен. Рамото й докосна моето и къдравата й коса погъделичка ухото ми, докато тя тихо ме попита:
— Наистина ли си скочил от покрива на Грънчарницата?
Ухилих се смутено.
— Това е дълга и широка история — отвърнах аз и доста непохватно смених темата. — Как се казва предметът му?
Тя потърка челото си и притеснено се засмя.
— Нямам и най-малка представа. Каза, че името на предмета е името на предмета. — Тя ме погледна. — Какво означава това? Когато отида в „Регистри и списъци“, дали ще го намеря като „Името на предмета“?
Признах, че не знам, и следващата стъпка логично бе да започнем да си споделяме историите, които знаехме за Елодин. Фела ми разказа, че един писар го хванал гол в Архива. Аз бях чувал, че веднъж прекарал цял цикъл, разхождайки се из Университета с превръзка на очите. Някой беше казал на Фела, че той измислил изцяло нов език. Аз пък от своя страна й разказах историята как Елодин подзел юмручен бой в една от по-долнопробните местни кръчми, защото някой настоявал, че трябва да се казва „употребявам“ вместо „използвам“.
— Това и аз съм го чувала — рече Фела през смях. — Само дето се било случило в „Кон и четворка“ с един баронет, а изразът, който той не спирал да използва, бил „при все това“.
Преди да се усетя, бяхме стигнали до началото на опашката.
— Квоте, син на Арлиден — обявих аз.
Жената отбеляза с отегчен вид името ми и изтегли гладка плочка от слонова кост от черната велурена торба. Прочетох написаното на нея — „фелинг, пладне“. Осмият ден от приемните изпити — имах предостатъчно време да се подготвя.
Фела изтегли своята плочка и ние се отдалечихме от масата.
— Какво ти се падна? — попитах аз.
Тя ми показа плочката си от слонова кост. „Сендлинг, четвъртата камбана“.
Беше невероятен късмет — една от най-късните възможни дати.
— Охо. Поздравления.
— На мен ми е все едно. — Фела сви рамене и плъзна плочката в джоба си. — Не смятам да се подготвям специално. Колкото повече уча, толкова по-зле се справям. Само се изнервям.