Джаксим кимна сякаш на себе си и се захвана да записва в регистъра.
Осем часа по-късно влязох през входната врата на „При Анкер“, вмирисан на горещ бронз, катран и въглищен дим. Беше почти полунощ и помещението беше кажи-речи празно, с изключение на няколкото заклети пияници.
— Изглеждаш скапан — отбеляза Анкер, когато се приближих до бара.
— И така се чувствам — признах аз. — Предполагам, че в казана не е останало нищо, нали?
— Тази вечер народът беше гладен — поклати глава той. — Имам малко студени картофи, които смятах да хвърля в супата за утре, и половин печена тиква.
— Давай ги насам — казах аз. — Макар че ще ти бъда благодарен и за малко солено масло.
Той кимна и се отдалечи от бара.
— Не си прави труда да ги претопляш — извиках след него аз. — Просто ще ги кача с мен в стаята.
Той донесе паница с три едри картофа и половин златиста тиква с формата на камбана. В средата на тиквата, там, където бяха махнати семките, беше сложил щедра бучка масло.
— Ще взема и една бутилка бредонска бира — казах аз, като поех паницата. — Нека да е затворена, не искам да я разлея по стълбите.
До малката ми стая имаше три стълбища. След като затворих вратата, захлупих внимателно тиквата върху паницата, сложих бутилката отгоре и увих всичко това в парче зебло, което можех да нося с една ръка.
След това отворих прозореца и се качих на покрива на странноприемницата. От там до покрива на пекарницата от другата страна на уличката ми беше нужен само един малък скок.
Непълната луна беше увиснала ниско в небето и ми осигуряваше достатъчно светлина, за да виждам, без самият аз да се забелязвам лесно. Не че това особено ме безпокоеше. Наближаваше полунощ и улиците бяха тихи. Освен това бихте се изненадали, ако знаехте колко рядко хората поглеждат нагоре.
Аури седеше върху един широк тухлен комин и ме чакаше. Носеше роклята, която й бях купил, и лениво люлееше босите си крака, загледана нагоре в звездите. Косата й беше толкова тънка и лека, че образуваше нещо като ореол около главата й, който се появяваше дори и при най-слабия полъх на вятъра.
Внимателно стъпих в средата на една равна част от калаения покрив. Той издаде глух звук под нозете ми като някакъв далечен барабан. Аури спря да люлее краката си и замръзна неподвижно като подплашен заек. Когато ме забеляза, тя се усмихна. Помахах й в отговор.
Аури скочи от комина и се затича към мястото, където стоях, а косата й се вееше след нея като знаме.
— Здравей, Квоте. — Тя отстъпи назад. — Вониш.
Усмихнах се с най-хубавата си усмивка за деня.
— Здравей, Аури — отвърнах аз. — Миришеш като красиво, младо момиче.
— Така е — доволно се съгласи тя.
Направи крачка леко встрани и след това отново напред, пристъпвайки с лекота на босите си стъпала.
— Какво си ми донесъл? — попита тя.
— А ти какво ми донесе? — контрирах я аз.
Аури се ухили.
— Имам ябълка, която мисли, че е круша — отвърна тя и ми я показа, — и зайче, което си мисли, че е котка. А също и маруля, която мисли, че е маруля.
— Значи тази маруля е умна.
— Едва ли — каза тя и леко изсумтя. — Защо нещо, което е умно, би си помислило, че е маруля?
— Дори ако наистина е маруля? — попитах аз.
— Особено тогава — отвърна тя. — Достатъчно лошо е да си маруля. А е направо ужасно да си мислиш, че си маруля. — Тъжно поклати глава и косата й следваше движението й, сякаш цялата е потопена под вода.
— Донесох малко картофи, половин тиква и бутилка бира, която си мисли, че е самун хляб — разгънах вързопчето си аз.
— А тиквата какво си мисли, че е? — попита тя с любопитство и сведе поглед към тиквата.
Държеше ръцете си скръстени зад гърба.
— Тя знае, че е тиква — отговорих аз, — но се преструва на залязващо слънце.
— А картофите?
— Те спят и се опасявам, че са студени.
Аури вдигна поглед към мен и в очите й се четеше нежност.
— Не се страхувай — успокои ме тя, протегна ръка и за миг постави пръсти върху бузата ми, а докосването й беше по-леко от допир на перце. — Аз съм тук. Ти си в безопасност.
Нощта беше студена и затова вместо да се храним на покривите, както правехме обикновено, Аури ме поведе надолу през отводнителната решетка към разпръснатите тунели под Университета.