Съдържателят се забърза да изпълни поръчката и ни остави сами с Елкса Дал. Чувствах се странно да седя на една маса с него. Размърдах се неспокойно на стола си.
— И така, как вървят нещата при теб? — разговорливо се поинтересува Дал.
— Горе-долу — отговорих аз. — Семестърът мина добре, като изключим онова, което се случи… — Махнах с ръка по посока на Имре.
Дал се засмя мрачно.
— Това беше като напомняне за старите времена, нали? — поклати глава той. — „Съюзяване с демони“. За бога!
Съдържателят се върна с напитките ни и си тръгна, без да каже и дума.
Магистър Дал вдигна широката си глинена чаша.
— Пожелавам си да не ни изгорят живи някои суеверни хорица — вдигна тост той.
Усмихнах се въпреки смущението си и вдигнах дървената си халба.
— Хубава традиция.
И двамата отпихме. Дал въздъхна одобрително на вкуса на виното и ме погледна през масата.
— И така, кажи ми — подхвана той — мислил ли си някога какво ще правиш, когато приключиш тук? Имам предвид, след като получиш своя гилдер.
— Не съм мислил толкова надалеч — откровено признах аз. — Струва ми се, че дотогава има толкова много време.
— Със скоростта, с която се издигаш нагоре, може и да не е след толкова много време. Вече си ре’лар на… На колко години беше?
— На седемнайсет — спокойно излъгах аз.
Бях много чувствителен по отношение на възрастта си. Повечето студенти бяха почти на двайсет, когато се записваха в Университета, да не говорим, когато се присъединяваха към Арканум.
— Седемнайсет — тихо и замислено повтори Дал. — Толкова лесно е човек да забрави това. Изглеждаш доста висок. — Погледът му беше отнесен. — В името на бога и неговата дама, на седемнайсет животът ми беше истинска бъркотия. Следването ми, опитите да намеря своето място под слънцето. Жените… — Той бавно поклати глава. — Знаеш ли, нещата ще се оправят. Изчакай три или четири години и всичко ще се поуспокои. Не че имаш кой знае какви неприятности, щом си ре’лар на седемнайсет. — Магистърът вдигна за кратко към мен глинената си чаша, преди да отпие отново. — Значително постижение.
Леко се изчервих, без да знам какво да кажа.
Съдържателят се върна и взе да слага чинии върху масата. Малка дъска с подредени върху нея резенчета различни сирена. Чиния с препечени филии хляб. Купичка с консервирани ягоди и друга със сладко от боровинки. Чинийка с натрошени орехи.
Дал си взе малко хляб и резен ронливо саламурено сирене.
— Ти си доста добър симпатист — отбеляза той. — За човек с твоите умения съществуват големи възможности.
Сложих парче сирене и малко ягоди върху една препечена филийка и я пъхнах в устата си, за да спечеля малко време да помисля. Дали Дал не намекваше, че иска да се съсредоточа повече върху изучаването на симпатия? Дали не загатваше, че иска да е мой настойник за издигането ми до ранга на ел’тхе?
Елодин беше моят настойник за повишаването ми в ре’лар, но аз знаех, че това може да се промени. Понякога магистрите се бореха за особено обещаващите студенти. Например Мола е била писар, преди Аруил да я открадне при себе си в Медика.
— Изучаването на симпатията ми доставя голямо удоволствие — предпазливо рекох аз.
— Това е съвсем очевидно — усмихна се Дал. — Някои от твоите състуденти биха искали тя да ти доставя по-малко удоволствие, мога да те уверя в това. — Той изяде още едно парче сирене и после продължи: — Като заговорихме за това, възможно е и да се прекали с ученето. Не беше ли казал Текам: „Твърде многото учене вреди на студента“?
— Всъщност го е казал Ертам Мъдрия — поправих го аз. Пишеше го в книгите, които магистър Лорен бе заделил за подготовката на ре’лари през този семестър.
— Така или иначе е вярно — заяви той. — Може да помислиш дали да не си вземеш един семестър ваканция, за да си починеш малко. Да попътуваш, да се попечеш на слънце. — Отпи отново от виното. — Не е добре представител на Едема Рух да няма тен.
Не знаех какво да отговоря на това. Никога не ми бе минавала мисълта да си взема почивка от Университета. Къде можех да отида?
Съдържателят донесе чиниите с рибата, от която се вдигаше ухаеща на лимон и масло пара. За известно време и двамата се съсредоточихме върху храната. Бях доволен, че имам извинение да не говоря. Защо Дал ще ми прави комплименти за следването ми и след това ще ме окуражава да напусна?