— Сребърни са — уверих я аз. — И не се намират лесно. Освен това с тях можеш да влезеш безплатно в „Еолиан“.
— Знам добре какво представляват. — Деви ги взе и ги огледа внимателно, след което добави: — Имаше и някакъв пръстен.
Замръзнах.
— Той не е мой, че да ти го дам.
Деви се засмя.
— Но е в твоя джоб, нали? — Тя щракна с пръсти. — Хайде, дай да го видя.
Извадих пръстена от джоба си, но не й го подадох.
— Минах през много неприятности заради него — обясних аз. — Това е пръстенът, който Амброуз взе от една моя приятелка. Просто още не съм успял да й го върна.
Деви седеше мълчаливо с протегната напред ръка. След миг на колебание сложих пръстена върху дланта й.
Тя го вдигна по-близо до лампата, наведе се напред, присви едното си око и притвори другото със съсредоточено изражение върху лицето си на малка фея.
— Камъкът е хубав — одобрително отбеляза тя.
— Обковката е нова — добавих аз с нещастен вид.
Деви внимателно постави пръстена върху книгата, до свирките и ръчната ми лампа.
— Ето каква сделка ти предлагам — рече тя. — Ще задържа тези неща като допълнителна гаранция срещу сегашния ти заем от девет таланта. Ще те чакам една година.
— Година и един ден — отвърнах аз.
— Колко типично за теб. — Устните й се извиха в усмивка. — Много добре. Това ще забави изплащането на дълга ти с година и един ден. Ако до края на този срок не си ми платил, ще загубиш тези вещи и дългът ни ще бъде уреден. — Усмивката й стана хищна. — Макар че можеш да ме убедиш да ти ги върна срещу определена информация.
Чух звъна на камбаната в далечината и въздъхнах. Нямах много време за пазарлъци, тъй като вече закъснявах за срещата си с Трепе.
— Добре — раздразнено се съгласих аз, — но трябва да държиш пръстена някъде на безопасно място. И не можеш да го носиш, докато не закъснея с плащането.
— Не можеш… — намръщи се Деви.
— По този въпрос съм непреклонен — прекъснах я аз със сериозен тон. — Пръстенът принадлежи на моя приятелка. Той й е скъп. Не мога да позволя да го види на нечия друга ръка. Не и след всичко, което сторих, за да го взема от Амброуз.
Деви не каза нищо, а на лицето й на фея се появи мрачно изражение. Аз също направих мрачна физиономия и я погледнах право в очите. Когато е необходимо, мога да докарам доста сносно мрачно изражение.
Мълчанието ни се проточи.
— Добре! — най-сетне се съгласи тя.
Стиснахме си ръцете.
— Една година и един ден — напомних й аз.
51.
Всички мъдреци се страхуват
Отбих се в „Еолиан“, където ме чакаше Трепе. Не го свърташе на едно място от нетърпение. Беше ми казал, че е открил кораб, който тръгва надолу по течението на реката след по-малко от час. Освен това беше платил пътуването ми до Тарбеан, откъдето би трябвало лесно да си намеря транспорт на изток.
Двамата забързахме към доковете и пристигнахме тъкмо когато корабът вече се приготвяше за отплаване. Запъхтян от бързото ходене и със зачервено лице, Трепе побърза в рамките на три минути да ми даде всякакви важни житейски съвети.
— Маерът е от много, много стар род — каза ми той. — Не като повечето дребни благородници по тези места, които не могат да ти кажат кои са прадядовците им. Така че се дръж почтително с него.
Вдигнах очи към небето. Защо всички винаги очакваха от мен, че ще се държа лошо?
— И запомни — добави той, — ако изглеждаш като човек, който го прави за парите, ще те смятат за провинциалист. Тогава никой няма да те взема на сериозно. Ти си там, за да спечелиш благоразположение. Това е игра с високи залози. А когато спечелиш благоразположение, ще започнеш да печелиш и пари. Ако имаш едното, ще притежаваш и другото. Както е писал Текам: „Цената на един самун хляб е ниска и затова той често не достига…“
— „… но някои неща са безценни — смехът, земята и любовта никога не могат да бъдат купени“ — довърших вместо него аз.
Всъщност цитатът беше от Греган Малкия, но не си направих труда да поправя графа.
— Хей, вие там! — извика ни от палубата на кораба един смугъл брадат мъж. — Чакаме един запилял се моряк и капитанът беснее като някоя грозна уличница. Кълне се, че ще тръгнем, ако до две минути не се появи. По-добре да сте на борда дотогава.